--------------------------------------
В началото беше неуверена и въпреки огромните усилия и желание, които полагаше и умело следваше стратегията си, не всичко, което си беше наумила и планирала стриктно - се получаваше, и беше ясно, че ѝ е нужна подготовка и време.
Не искаше да се примирява с малки "трохички" отмъщение, затова бавно, бавно, но умерено напредваше.
Облече черната рокля. Черният наситен грим около очите блестящо допълваше цялостната ѝ визия - изпъкваше "съблазнителката" с яркочервеното червило и русите, разпилени като сноп лъчи коси.
Поколеба се за кратко за черните обувки с високите и тънки, неудобни за ходене токчета и без много-много да му мисли сложи кубинките в една торба, метна и коженото яке на гърба си.
Небето с тих бяс беше тъмно-цветно с всичките сиво-черни, синьо-червени и мрачно загадъчни, тайнствени цветове, събрани сякаш на едно място над тихото малко градче.
Това беше времето, което нетърпеливо очакваше и разполагаше вече с най-мощното оръжие - себе си.
Време за голямото отмъщение.
Затвори голямата тежка врата, погледна с тъга към спокойната, потънала в тишина и мрак къща и тръгна с уверена походка към колата.
Време беше да се появи Тя.
Тя - крадецът на души.
Allegrialis
~3~Photo: Polina Deliradeva
Няма коментари:
Публикуване на коментар