И отново за натрапниците, онези дребни хорица, които така обичат да ровят в душите ни, да навлизат неканени в личното ни пространство
Много наивно си мислех, че времето може да преформулира поведението на невъзпитания човек, чрез житейските ситуации, които иска или не - му предоставя или налага.
Пълни глупости!
В основата си онзи индивид си остава същия нагъл и двуличен, нахално невъзпитан човечец...
На него му харесва да навлиза в чуждо пространство, но не понася, когато някой постъпва по подобен начин. С него.
Много странно, но... забележете - как на милиметри едно подобно нахлуване в личното ти пространство, без да преувеличавам може да се окаже близо до своеобразен терор над личността.
Чрез думички, думички и действия. Въпроси и въпросчета за личния живот. А започват странно... Уж с един поздрав. Уж с пожелания... Уж за здраве. Уж за успехи.
Уж!
Дали ще ме наречете заядлива или капризна, за мен е без значение, защото съм свободолюбив човек. И ако мога да игнорирам подобно поведение на един невъзпитан човек (дали ще е познат, или непознат), мога да поискам и да се преструвам, че не ме засяга, но не мога да си представя и по най-добронамерения начин, че това е ЕСТЕСТВЕНО поведение.
Ако човечецът е щастлив в своята си душевна къщурка - чудесно, но не му завиждам. Защото, ако не бъде смирен, трябва да знае, нали, колко непостоянна времева величина е щастието.( Да си щастлив от факта, че тормозиш другите.)
Проблемът е в много погрешното мерене. Хората (най-вече българина) обичат да си мерят това-онова. И често пъти го правят погрешно. Защото, той, човечецът е обзет от злоба и лицемерие, от завист. Трудно приема успеха на другите. Трудно приема, че има хора, които не мислят съвсем като него - примитивно.
И... под формата на загриженост, озлобеното и невротично човече все си позволява да подпитва това-онова, без да се замисля, че колкото повече вниманието му е концентрирано в глупаво, безсмислено и парадоксално губене на време, толкова все повече и повече той ще страда от онази липса на стойностни щастливи мигове... Нищо, че захранва любопитството си с чуждите такива.
Финият механизъм на толерантност и добронамереност, който тиктака ритмично в нас, заслужава ли да бъде изваждан от ритъм ей така, и това ли е начинът му(на онова човече) за постигане на душевно равновесие.
Съмнявам се.
Този човек е изроден, душевен инвалид.
Знам, че трудно се поддържа баланс в отношенията с другите, но човек просто трябва да си поставя граници. Ако думата не ни харесва, може да определим и друга. Правила. Тактичното и възпитано поведение можем да определим със задължителни правила. Собствени.
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар