Толкова много
осакатени души.
Не...
не ми е жал.
В злобата си са забравили всичко земно и човешко. И скърцат, скрибуцат, мъчат се да издадат един смислен акорд.
Не им се получава, защото си живеят в миналото. Като дърво с дълбоки корени са. Миналото ги обсебва, като в тъмнина безлюдна са, не виждат лъч светлина, а егото им ги притиска и... забравили за смисъла човешки - да се радват, да обичат, да немеят пред красотата и съвършенството на природата, те вегетират...
Съжалих ги.
 Вече.
Allegrialis

Има много разхвърляни думи, които така докосват и галят душата, че ти се иска да ги чуваш непрекъснато, защото се чувстваш добър, обичлив, преливащ от щастие, а ти дават повече, отколкото очакваш. Нежност, доброта, любов.
Има толкова добре подредени думички, които така те разстрелват, че не можеш и дъх да поемеш, впиват се дълбоко в душата ти, тревожат дните ти, отмерват със злоба секундите ти и разкъсват на дребни частици сърцето ти. Убиват те. За дълго.  Злоба, коварство, лицемерие.
Allegrialis

Photo: Pinterest
Monika Beluci

Замръзнах
от толкова
фалш.
Неискрено,
и лицемерно.
Натрапчиво,
вулгарно.
Замръзнах
от болка.
Питам се,
къде ли е
скрито
онова чувство,
запазено
с времето?
 Или скита се
някъде
бездомно?
Като цвете
посипано
с лед
съм.
Замръзнах
от толкова
злоба.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/