Уморих се да препускам
като луда
в сънища.
Моите.
Твоите...
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и... дори да са цветни,
изпълнени с нежно ухание,
на мен ми е... тъмно
да идвам,
без да ме каниш.
Уморих се от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам до утрото.
До беснотията
на новия ден -
да те срещна, да усетя
твоята нежност.
За друга любов-сънищна
ми е късно...
Allegrialis

Photo: Tumblr

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете понятия
съжителстват мирно.
Близки и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis
ноември 2014г.

Photo: Pinterest/ Kankanya

През граници -
имам те.
А в срещи
разделяме се
и любовта ни
се лута
безумно
несигурна.
След всяко
наше дълго
сбогуване,
уморени,
телата ни
осъмват
прегърнати.
Кой, ли иска
любов
съвършена?
Allegrialis

Photo: Hug Me Okay

Срещи.
Сбогувания.
Срещи.
Мигове ценни,
в които си казваме
истини.
За да те има
в моя
живот -
ти
си
причина,
Любов!
Allegrials

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете съжителстват мирно.
Близки
и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis