Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете понятия
съжителстват мирно.
Близки и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis
ноември 2014г.

Photo: Pinterest/ Kankanya

Има дни, в които ми се иска да извикам силно с глас, колко много обичам да обичам всичко земно, цветно  и различно - треви, птици, животни, цветя, хора. И как непрекъснато се влюбвам в тях.

Има дни, в които просто си мълча и потъвам в тишината на самотата си. Не, не тъгувам. Така ми се иска. Тогава си мечтая или просто си почивам от шума на всичко онова, което толкова много обичам. И не, не ми е омръзнало, не бих го нарекла и бягство. Просто се заравям в себе си и ми е уютно, тихо и спокойно. За... кратко. 

Allegrialis

Photo: Pinterest

Обади ми се,
когато си самотен,
ще си говорим
цяла вечност.
Излъгах те...
само часове,
в които
ще отнема самотата ти
и ще си тръгна,
защото
сърцето ми
ще спре
да бие
от
препускане.
Allegrialis

 Photo: Pinterest

Дървото самотно,
скрило с клони жаркото слънце
в онзи летен ден
ни даде подслон.
И свила гнездо птица
с песен омайна дари ни.
Идвахме често,
а то ни посрещаше с все
по-хладна сянка
с все по-големи клони
и нови птици.
Днес си при него
самотен.
Тъгата изчезва
от очите ти сини,
и протягаш ръце
да се ровиш в косите ми,
а нежен ветрец
виждаш как
 превръща ме
в дух.
Ефирна край теб
преминавам,
 дървото прегръщам,
теб милвам,
и знам, че усещаше полъх.
Дървото самотно
остана след теб,
замлъкна и птичата песен,
а ти си тръгна
по-лек от глухарче.
Allegrialis

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете съжителстват мирно.
Близки
и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis

Любовта ми тъгува
и сърцето самотно
стаено очаква
един поглед,
един миг,
една секунда
от твоя живот
отнесен
от дълго пътуване.
Планини.
Реки.
Морета и океани.
Градове и мегаполиси
отнемат те
от любовта ми.
И се връщаш
като всеки път
но различен,
обещаващо
верен.
А любовта ми
отново тъгува
и като от разказ на Маркес
гледа през теб
скрила
самотно сърцето.
Allegrialis
2013, ІV
снимка:http://hdwallpapersrocks.com/girls/beautiful-woman-behind-glass/

Самотата.
Понякога е досаден натрапник и ти се иска да потънеш в тълпата от хора и хаос...
Друг път е желан приятел, когото се чудиш как да прегърнеш и приласкаеш, та да не се разделите никога.
В дома ти е гост, а ти - домакин.
Самотата - желана или натрапена винаги е кратко несъвършенство.

снимка: http://www.picswalls.com/pic/autumn-wallpapers/

Inspiration & mood

Луната спи...
А утрото е толкова далече.
Красива самота сред морското вълшебство.

Настроение

Открадната самота...