Търпението

Търпението не се изразява в това да седиш и просто да си чакаш. То е в умението да гледаш бодлите, да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш деня. Обичащите са търпеливи и знаят, че луната има нужда от време, за да достигне своята пълна и най-красива фаза.
Шамс Табризи

"Отворена" връзка

Има такива връзки. Отворени.
Често пъти съм се питала взаимоотношенията между двама души наречени отворени връзки на каква основа са изградени - на обич, любов, бизнес, сделка, сметка... при всички случаи на договорка. В което не виждам нищо лошо - в смисъл - винаги има договорни елементи. Знам, че грубо звучи, но е факт. А какви да бъдат отношенията между двама души? Това е право на избор и решение на двамата.
Истинските отношения са съюз. Не отворена връзка. Или неангажираща...За мен би било адски обидно, ако някой, в случая - другият ме постави в такова унизително взаимоотношение. Това е ситуация, която или приемаш, защото мислиш като него, или просто нещата не се случват.
И се връщам към думите си по-нагоре. Истинските отношения са съюз между двама души, основани на елементите - доверие, искреност, честност, обич. Изгуби ли се един от елементите, съюзът престава да съществува в истинския си замисъл, защото на неговото място се е настанил елементът лицемерие. И... нищо не е същото. Дори при наличието на секс и дете.
Та... за мен такова понятие като отворена връзка няма. Може стотици хиляди, дори милиони хора да си съжителстват по този начин, направили съзнателния избор да бъдат заблуждавани, лицемерно усмихващи се един на друг, лицемерни ласки, понякога секс, преминаващи от един на друг, това е тяхно право и решение. Оправдания, че имат дете или деца и е необходимо да продължи бракът е толкова ограничено и повърхностно. Все пак има и нещо друго. Възможно е да съществува връзка отворена за други отношения, тогава и двамата съвсем искрено са взели това решение. В този случай не съществува обич. Съществува другото - бизнес.
Никого не укорявам за начина на живот. Интимните отношения затова се наричат такива.

Зимно

Зима
без сняг и романтика.
Докосване
 и слънцето се скрива.
 Ежедневие.
Миг спокойствие.
Тишина.
И идва буря.
Неизбежен
кръговрат.

Ти ме повика, Живот!

Обичам да се ровя в библиотеката на родителите ми.
Преди дни, в една от книгите открих красива картичка до мама с един невероятен текст - стихотворението на Михаил Белчев.
Признавам си, малко познавам поезията му, но стихотворението му много ми хареса и стана любимо!

Тихо шепна на вятъра,
тихо шепна на слънцето,
твоето име ЖИВОТ.

Тихо тръгвам по пясъка,
тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.

Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците,
в твоите нощи, ЖИВОТ.

Тихо пия водата ти,
тихо лягам в земята ти,
Ти ме повика, ЖИВОТ.

Той: Какво би взела със себе си на един самотен остров?
Аз: Книгите си.
Той: Но... те са хиляди!
Аз: Нищо... може и само любимите.
Той: Но... те са стотици!
Аз: Дааа и ще ги препрочитам!
Той: А мен?
Аз: Теб?
Той: Аз къде се вписвам?
Аз: Въпросът ти беше "какво", а не "кого"..

Студено ми е. От няколко дни. Уж, все съм на топло, облечена съм добре, а студът сякаш ме пронизва. 
Мечтая си за истинска зима - със сняг на парцали, огромни снежни човеци,.. снежни усмивки.

Той: Къде искаш да отидем довечера?
Аз: Париж.
Той: Тръгваме.
Аз: Фукльо!
Той: Неее! Реалист.

И камината не топли. Свещите не греят с онзи ярък пламък, а сякаш са замръзнали. Чаят ми горчи, а никога не съм го пиела със захар. Лимонът има странен вкус.
Искам да ми донесат малинов чай - като вчерашния. Хммм. "Че, ние никога не сме имали такъв чай!" На друга планета ли съм била? Или... в най-добрия случай - на друго място?
Не мога да усетя зимата. Студът няма нищо общо... 
Allegrialis

Photo: Pinterest

Там,
 където няма свобода -
 там винаги има лъжа.
Красива - приличаща на истина.
И не можеш да я спестиш. И не я спестяваш. Дори, ако трябва...
За съжаление.
А доверието?
Една
малка
капчица -
все още останало.
A умът
се присмива...
Allegrialis

Photo: Pinterest

Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.

Джон Стайнбек