Има дни, в които ми се иска да извикам силно с глас, колко много обичам да обичам всичко земно, цветно  и различно - треви, птици, животни, цветя, хора. И как непрекъснато се влюбвам в тях.

Има дни, в които просто си мълча и потъвам в тишината на самотата си. Не, не тъгувам. Така ми се иска. Тогава си мечтая или просто си почивам от шума на всичко онова, което толкова много обичам. И не, не ми е омръзнало, не бих го нарекла и бягство. Просто се заравям в себе си и ми е уютно, тихо и спокойно. За... кратко. 

Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато тишината те обгръща и чуваш  единствено пукота на горящите дърва в камината, а навън снегът се сипе на парцали - цели снежни човечета и всичко е в приказно бяло, времето е твой приятел, а всички чувства, които нахлуват са безценни.
Защото е зима.
Чиста и бяла!
Приказна!
Allegrialis

Photo: Business Insider
Japan's Shirakawa - go village

Тази есен
с този тих
като танц на пеперуди
листопад
е много
различна -
някак
спокойна,
и тъжна...
И нали
точно това ѝ
харесваме
всички -
да има тиха
хармония
с топли камини
и мъркащи котенца.
А на мен
ми е тихо
без теб
и тя -
есента
ми е сънена...
Allegrialis
2014* 11

Photo: Lifehack.

Зимно

Зима
без сняг и романтика.
Докосване
 и слънцето се скрива.
 Ежедневие.
Миг спокойствие.
Тишина.
И идва буря.
Неизбежен
кръговрат.

Настроение

Отивам там, където времето спира.
Шепа нежност и миг... Тишина.

Тихо е,

а есенни са пеперудите
подарили любовта
на хладния вятър
тя закачливо се е заиграла
с красиво обагрените листа
окапали от мъдростта ми
и отново е тихо.

Силвия Топурска