Рано се събудих. Започнах да приготвям багажа си. Да... с намерението да отида при него. Да, при него, в далечното В.Т. Оставях всичко- спешните задачи... ама какво ми пука за тях... Исках да отида дори само за един час, за ден... просто да види- че аз съществувам, че го искам до безумие.
Смятах, да му се обадя, едва пристигайки в неговия град . Почти бях готова- изкарах колата от гаража, сложих чантите и се върнах за телефоните и лаптопа. Преди да го изключа, надникнах в социалната мрежа. Онемях. " Обичам те" го казваше на друга. Не зная колко време мина, а аз стоях загледана в монитора. Очите ми се замъглиха. Плачех без глас. Разбрах, че не съществувам за него. Прочетох и нещо такова- " Въпрос на време е да забравиш някого, но въпрос на воля никога повече да не допуснеш този човек обратно до себе си"......
Няма коментари:
Публикуване на коментар