Inspiration & mood - the diary

Винаги ще си мисля за теб.

Винаги ще мисля, какво би станало, ако...

Ти!
 Винаги ще ми липсваш.

И дали отново ще се случи да чуя за теб, дали ще се докосна по оня неповторим начин до теб, дали ще чуя гласа ти, дали ще видя лицето ти - винаги ще си представям, какво би било, ако...

Ако бях друга. Ако не бях нерешителна. Толкова бояща се от теб, от твоето съществуване, сякаш минаваше през мен като сън. Плашеща се от чувствата.

Месеци, месеци...
 Колко ли бяха?
Не ги броя. Бяха цяла вечност.
 И мълчание от теб.
 С нищо не показа, че ти липсвам. Долавях единствено настроението ти - винаги забавляващ се, винаги на макс, ироничен, а в същото време флиртуващ  точно с толкова повърхностни момичета, на които  се присмиваше.

Не ревнувам, по дяволите.
 Не ми пука за тях. Не ме интересуват.
Ти знаеш, че съм различна.
Знаеш, че моите интереси са различни.
 Обрече ме  да мисля само за теб и да изгарям, да мечтая тайно всяка вечер да идваш в сънищата ми. Да искам  да онемявам от думите ти, да те искам...

Появи се отново.
 Бях толкова безумно щастлива, че не вярвах на очите си.
 Сякаш докосната леко с перцето, на онова нежно очарование, което винаги съм долавяла от теб. Сънувах те. Желаех те. И отново – нерешителна - да ти го кажа.

Споделих мъката си, копнежа, и колко много ми липсваше. Но, толкова. За другото исках да се сетиш. Сам.

Отговорът ти - нежен, вежлив, учтив, но... не вярващ, търсещ доказателство за думите ми...

Опитах се да ти дам мъничко от мен - направих малка крачка.
 Не събрах смелост за повече.
 Не беше достатъчно.
А толкова исках да ме приемеш и да ми дадеш времето...
Не можеше да чакаш?!

Отиде си...
 А аз загубих себе си.

Винаги ще ми липсваш.
февруари 2013 година.
Посветено.
Allegrialis