петък, 22 февруари 2013 г.

Гледаме едни на други като на вещи... Някои купуваме, други продаваме.. трети просто захвърляме... И се чудим, защо е празно в душите ни...
А когато любовта ни докосне, мислим, че е някакво безумие. Не вярваме в чувствата на другите, не вярваме и в собствените си. Някои захвърлят и чувствата на духовното сметище.
Винаги мисля позитивно, но... не си правя илюзията, че мога да бъда единствена за този, когото искам.
И как да го накарам да повярва в искреността ми, в чистотата на чувствата ми, когато е заобиколен от евтини хора, когато не харесва светът, когато всеки щрих от неговото поведение говори, че е безкрайно разочарован...

Няма коментари:

Публикуване на коментар