Понякога
съм трудна за намиране. Невидима съм. Никого не чувам. И сякаш съм във нищото зазидана. Във сънища най-лесно се изгубвам. ... Понякога съм трудна за сънуване. Безсъница да бъда пo обичам. Тогава съм най-лесна за тъгуване. И страшно заприличвам на кокиче.
Понякога съм лесно разпиляема. Тогава не обичам ветровете. Нецяла съм след всяко оцеляване. От бурите заяквали крилете.
Понякога съм трудна за прегръщане. Броя си страховете и бодлите. И късно е за всякакво завръщане - обратните посоки са изтрити.
Понякога съм лесна за отричане. Тогава съм от вятър и прозирам. А името ми е Ужасно Ничия. И просто знам - на никого не
липсвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар