Понякога
съм трудна за намиране.
Невидима съм. Никого не чувам.
И сякаш съм във нищото зазидана.
Във сънища най-лесно се изгубвам.
...
Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пo обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.
Понякога съм лесно разпиляема.
Тогава не обичам ветровете.
Нецяла съм след всяко оцеляване.
От бурите заяквали крилете.
Понякога съм трудна за прегръщане.
Броя си страховете и бодлите.
И късно е за всякакво завръщане -
обратните посоки са изтрити.
Понякога съм лесна за отричане.
Тогава съм от вятър и прозирам.
А името ми е Ужасно Ничия.
И просто знам - на никого не
липсвам.
автор Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар