И ... затова понякога обичам да се обличам шантаво - според някои познати. Но, има нещо толкова провокиращо - към мен самата, понякога и към другите. Да се видя като стихия, като лудория, с джобове на полата до петите, с висящи краища разнищена коприна - рокля, пелерина на триъгълници ... или усукан и два различни шала вместо колан и падащи краища, и още куп идеи, които ми хрумват... и да ми е готино... Да виждам учудени очи, някои смеещи се, други укоряващи, трети, уж опитващи се да бъдат равнодушни - не успяват да отклонят поглед и остават странно замислени. Има някаква магия в различното. Привлича ме разнообразието на моделите, багрите... Какви прищевки?
Магия, мечта, вдъхновение, очарование и настроение!
И колко е прав Ив Сен Лоран -
" Трудно е да се предложат на хората като единствена перспектива работни дрехи за живот, изпълнен с труд. Естествено, трябва да се държи сметка и за това. Аз също платих дан на реалността - всичко, което съм правил досега, са приспособени, сериозни, отговорни дрехи. Но, това не стига. Човек има нужда от веселие, от хумор. От реванш. Модата трябва да бъде и празник, да помага на хората да играят, да се променят. Да компенсират поне малко този ужасен, сив, жесток свят, в който са принудени да живеят. Трябва да облечем и техните мечти, блянове, прищевки".
Снимката е от Седмица на модата в Ню Йорк
Няма коментари:
Публикуване на коментар