Десет минути, след като беше завързана на ръката ми - се отвърза и падна на масата. За мааалко в чашката с кафе. Отново завързване... отвързване...
А е най-красивата, най-стилната, най-най... мартеничка, която някога съм получавала. Прекрасна гривна. Свалих тежките гривни и оставих нея - с три червено-бели цветенца на сплетени червено-бели конци.
Аз: Ще я поздравиш, ли?
Той: Няма начин.
Аз: Не бих искала, да казвам кое е правилно, кое - не... Просто за мен не е нормално, двама души, които са живеели заедно "под един покрив" две-три години, да се разминават като непознати... Още повече, че вие не сте се разделили като "врагове"...
Той: Аз не съм "ти". Уважавай поведението ми.
Аз: Аз не разбирам. Бих се почувствала дори чудесно, ако я поканиш при нас. Бих и подарила мартеничка.
Той: Тя ще ти се изсмее. Не би те разбрала, както аз те разбирам. Не ме ли ревнуваш, по дяволите?
Аз: Ти, сериозно ли?
Той: Напълно! Вместо да каниш бившата ми приятелка, поревнувай ме малко, поглези егото ми!
Аз: ...
Поръчах си второ кафе и зад гърба му се усмихнах на "онази".
Искрено. Човешки. Добронамерено. Както го мога.
Чудесен първомартенски ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар