Не си губете времето със дълги речи:
Докосването струва повече от думите.
Роман Гожелски - полски поет
Покани ме да влезем в малката кухничка да опитам от нейното кафе. Ухаеше приятно на пилешка супа, на мента, чубрица и прясно смляно кафе. Все любими аромати, които ми напомнят за детството и които "повторени" в градската ми къща губят очарованието си.
Гледах ръцете на бабата - тънки, дълги, кокалести. Когато ми подаде чашката с кафе, докоснах ръката и, а после с двете си ръце обвих нейните. Сълзи нахлуха в очите и.
После дълго усещах аромата на чубрица.
– Преди да преместиш фигурата, дай ми ръката си. Дясната.
– Ти, да не си циганин-гледачка? Не ме разсейвай!
– Не, искам да се насладя на белите, тънки пръсти. Имаш много нежни ръце. Казвал ли ти го е, някой? Едно невероятно, неописуемо съчетание между лек, напевен, нежен, понякога чуруликащ глас и тези толкова красиви, изящни ръце.
Обичам те!
– Шах и мат! Не внимаваш...
Ръцете му са силни. Добри.
Обичам да докосвам ръцете на хората.
Allegrialis
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар