Невъзможно ми е да разбера тази хищническа страст на злорадство.
Не мога да определя дали са добри, или лоши - защото това им "занимание" не е критерий за обобщение.
За себе си не мога да кажа дали съм добър или... лош човек. Как хората ме преценяват за мен не е от голямо значение. Искам да съм доволна от това, което правя. Опитвам се да разбирам и помагам на другите.
Опитвам се да правя добро. Опитвам се да мисля позитивно и тази нагласа да предавам на другите, защото е важно какъв човек стои срещу теб. Много пъти негативността, "изписана" на лицето, в интонацията на думите, които изговаряме дълбоко влияе на хората, с които общуваме.
Случвало ми се е да окачествявам дните си цветно... сещате се - вечер си казвам: измина един сив ден, или един слънчев ден /дори и проливен дъжд да се изсипва/ или един прекрасен "син" ден. Ех, най-красиви са ми ... жълтите дни, най-прекрасни - зелените... Тогава всичко... ех, всичко се завихря шеметно щастливо!
Последните дни са тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар