Най-ценните неща в живота ни са любимите хора, щастливите моменти, малките жестове и красотата на всичко онова, което го прави смислен.

Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Спри да измерваш
на кой - какво
си дал
и колко
ти е върнал.
Присмехът
в очите ти
към всяка моя радост
от малка добринка
уби любовта ми.
Спри да мериш.
Огледай се.
В природата
на преброените ни дни
е душите да правят
добро –
така преобръщат се
в смисъл човешки.
Спри да измерваш
човешкото
щастие
и знай,
че какъвто и
ВРЪХ
да изкачиш
за мен
оставаш
ДОЛУ.
Защото
на завистника
домът
е блатното дъно.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Не искам
да питам.
Не задавам
въпроси
и не чакам
измъчени
отговори.
Не искам
да страдам
напразно
от... думи.
Не говоря
без смисъл.
И в клетви
безумни -
не вярвам.
Без думи
са
най-ценните
чувства.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Болката остава. Задълго.
Искаш да помогнеш на някого, а от теб нищо не зависи. Или... почти нищо.
И усещаш вина, а знаеш, че няма такава и най-страшното е, че светът около теб се срива. Всичко останало се смалява и сякаш губи смисъла си.
Постепенно от болката остава една буца, която засяда трайно в душата и тежи всеки път, когато нещо ти напомни колко безсилен си бил.
После...
После идва моментът, в който осъзнаваш, че човешките възможности имат лимит и свръхчовекът остава в рамките на фантазията и пожеланията. Това не ти носи успокоение. Не. Буцата остава да тежи. Задълго.
Allegrialis

На някои хора им харесва да съдят другите. Правят го лесно. Без да познават добре отсрещния човек. Едни от тях го правят, защото им е скучно и разполагат с време, което не знаят как да оползотворят, а други просто ей така ... за спорта или от злоба.

Ако хората по-често се вглеждаха в себе си, решаваха собствените си проблеми и следваха максимата "Ако не можеш да направиш добро, не прави нищо", биха осмислили собствения си свят. Защото, той - светът на останалите е смисъл и живот! 

Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Луис Карол
"Алиса в страната на чудесата"