Разпилени
от чувства различни,
успяваме някак си
да преживяваме,
и пропускаме да кажем,
колко важен  е
в живота ни
ЧОВЕКЪТ -
приятел.
Allegrialis

Photo: Pinterest

 Хората често сами си поставят бариери. Дали заради  вътрешно усещане или заради общоприети норми, рядко се впускат в онези чувства, които ни диктува единствено сърцето. А според Даниел Стийл, животът, добрият живот, страстният живот винаги се свежда до "Защо, не?"
И да не го забравяме никога.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Дънов казва, че всичко в света е хубаво, когато човек мисли хубаво.

И бих добавила - всичко е добро, когато човек прави добро.

И нека да оставим всички негативни неща назад в миналото, да се обграждаме с положително мислещи хора, с хора, които успяват да правят добро, не таят омраза в душите си, и гледат позитивно на живота.

Защото, светът е такъв, какъвто ние си го изградим!

Allegrialis

Photo: Tumblr

На повечето хора им харесва да разпитват, подпитват, да нарушават личното ни пространство, и да ни казват как трябва да се живее.
Живейте така живота си, както Ви харесва, а не както казват другите хора!
Не се съобразявайте с мнението на другите, защото изборите, които правим са наши решения и отговорност!
Allegrialis

Photo: Gulcan Arslan

Не всичко в живота ни се случва така, както ние искаме.
Но, не трябва да спираме да искаме и да мечтаем.
А човек винаги трябва сам да си поставя граници, защото така именно се чувства истински свободен.
А днешният ми  есенен ден е щастлив, защото рано-рано успях да видя  усмивките на хората, които обичам и са до мен!
Защото - така искам!
Защото за това мечтая!
Allegrialis

Photo: Pinterest* Autumn

За Албер Камю щастието е простата хармония между човека и живота, който води!
На днешния ден е роден лауреатът на Нобелова награда за литература.
А аз Ви пожелавам щастлив есенен ден!

Photo: Pinterest

За това,

 че ти така неочаквано се появи в живота ми... 

за това,

 че с твоята поява при мен се появи и нова мечта.

Когато ми беше трудно или мъчно,

когато не знаех дори къде трябва да бъда,

когато...

 аз все още не знаех за какво да мечтая,

(бях толкова малка и все тичах, смеех се и те гонех... 

в игрите ни... детски)

когато все още не знаех какво да правя,

каква искам да бъда,

постоянно променях желанията си,

но бях сигурна в едно –

че искам да бъда до теб!

Ти винаги беше до мен,

дори и през хиляди километри

и ме чакаше...

Благодаря ти, единствен!

Allegrialis

Photo: Pinterest

Разделяйте се, без дори да се замисляте, с хора, които ви потискат, които непрекъснато мрънкат и винаги са недоволни. Не страдайте от раздялата.
 Ще дишате по-спокойно,по-леко. Ще се чувствате свободни.
 Защото, ние избираме кои и какви хора да присъстват в живота ни.
Защото, животът ни е дъх и миг!
Allegrialis

Photo: Tumblr

Защото...
избрах да се радвам на живота.
Да се усмихвам, да плача понякога, да рисувам, да се смея с глас и да се радвам на красотата около мен.
Защото,
аз избрах да не живея в самота.
Открих, че той, който винаги през целия ми живот до сега е бил до мен - от най-ранните детски години, когато играехме заедно до зрелостта ми, когато се питах какво съм харесвала в него - до момента, в който вече не можех да си представя, че няма да е част от моя свят и обкръжение, когато от липсата му усещах болка, когато се задавях от смях на шегите му...
Защото,
аз реших, че той ще е баща на детето ми.
С невероятния си хъс, настроение, респект, мъжество, интелигентност, търпение и такт, той спечели не само мен, а и новия живот.
Защото...
това е моята любов!
Allegrialis

Photo: Tumblr

Това малко човече внася по един изключително неповторим начин забележителни промени в моя живот.
Смирена съм. Струва ми се...
 По-търпелива. (Учудващо!)
 По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
 Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
 Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
 Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
 Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis

Photo: VK.com

Не ме прецаквай,
Живот,
точно сега
те обичам.
Забрави
всички
мои
неразумни постъпки,
сега съм голяма,
и достатъчно
мъдра.
Не плувам
във мътни
води,
не вярвам
в илюзии.
Пораснах,
Живот и
много,
много
те искам.
От втория
шанс
се възползвах -
награда
получих -
със здраве
дари ме,
и искам,
желая
и аз
Живот
да даря!
Allegrialis

Когато решиш,
че е лесно
да мразиш,
запитай се,
колко
минути
живот
ти остават.
Омразата
дните ти
гони...
Усмихни се,
и просто...
тръгни си.
Ще видиш,
как лесно
всичко
се случва.
И животът
ти
прилича
на музика.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Колко време мислите, Ви остава за живеене?
Минути, часове, месеци, година, две, пет, или няколко десетилетия?
Защо пропиляваме дните си в търсене на излишното, а не се радваме на онова, което имаме?
Защо разпиляваме чувствата си и губим ценно време с фалшиви и лицемерни хора?
Защо допускаме омразата да превзема дните ни?
Защо се ядосваме заради грешките на другите и наказваме себе си?
Мечтите са невероятни и е прекрасно, че ги имаме.
 Но, най-красивите и щастливи дни са в настоящето ни.
Да се радваме, да обичаме днес.
 Сега!
Allegrialis

Photo: Pinterest

В моя живот допускам до себе си истински и стойностни хора.
Фалшивите и лицемерните нямат място в него.
Allegrialis

Не се радвай
на победата
над другите.
Всичко е
нетрайно,
преходно
и всеки ден
е ново
предизвикателство -
като
мислите
и чувствата ни,
като
него -
живота.
Не се радвай -
и това
е щастие -
когато разумът
се вплита
и изтисква
чувствата
на
преситеност...
Allegrialis

Колкото и силно да обичаш и да си привързан към един човек, ако си разглезен от живота неизбежно се случва вниманието ти към настроенията му да се притъпи...

Красотата ми се усмихва всеки ден още със събуждането.
Един слънчев лъч се прокрадва през завесите, а аромата на люляк ме опиянява. По-силен от мириса на вкусното кафе-лате, което се "измъчва" с трудното ми разсънване.
И вдъхвам треви, вдъхвам цветя, вдъхвам усмивки и красив глъч на хора, тръгнали всеки по своите сутрешни задачи.
Красиво събуждане, красиво утро и начало на един прекрасен ден, в който невероятните хора около мен добротворстват и правят живота ми чудесен.
Всеки ден махаме с ръка, да, просто ей така на всичко грозно, фалшиво, грубо и цинично, и въпреки, че сме част от този свят, а нашият не е мечтано-розов, търсим доброто и мислим позитивно.
Защото хората сме това, за което си мислим, за което живеем, за което полагаме усилия да постигнем. За това, което е нашият успех, нашата любов, нашият утрешен ден.
Ти си с мен във всичко!
Allegrialis
2 юни 2017г.

Не съдя хората и
никого не укорявам
за постъпки -
личен избор са.
Животът дал ни е
това право.
А коя към аз,
че да го правя?
Когато и себе си
дори не съдя.
Човек обикновен съм,
грешен
като всички други.
Лесно е да съдиш
и все морални се извъдихме
с принципи и норми,
с идеали се обстрелваме.
Все някой ги натрапва.
А той, горкият лицемер
в окото свое сламката
не вижда.
Не съдя другите.
Не питам.
Не разпитвам.
Не задавам излишни въпроси....
Къде?
Кога?
Защо?
С кого?
И ... как?
И... още...
Не съдя никого

и себе си не съдя.
Само се усмихвам
огорчено
и ми е студено.
Allegrialis

Любовта ми тъгува
и сърцето самотно
стаено очаква
един поглед,
един миг,
една секунда
от твоя живот
отнесен
от дълго пътуване.
Планини.
Реки.
Морета и океани.
Градове и мегаполиси
отнемат те
от любовта ми.
И се връщаш
като всеки път
но различен,
обещаващо
верен.
А любовта ми
отново тъгува
и като от разказ на Маркес
гледа през теб
скрила
самотно сърцето.
Allegrialis
2013, ІV
снимка:http://hdwallpapersrocks.com/girls/beautiful-woman-behind-glass/

Да оставим
завистта да си иде.
Да прогоним страха
и омразата,

и оставим
душите си чисти.
Да отворим очите си
и видим
доброто у хората.
Да открием природата
Да съхраним
всяко цвете,
тревичка,
дърво...
Да се влюбваме
и да мечтаем.
Да се усмихваме.
Да дарим близки
със обич.
А утре?
Да посрещнем живота
с надежда
и...
чудеса
да се случват!
Allegrialis