те харесвам.
И толкова
много
искам
времето
да ми е
приятел.
Само днес.
А... може
и утре?
Да ти
разказвам,
как сутрин
пристъпвайки
прага
на бялата
къща
сгушена
в дървета
и цветя,
ухаеща
на канела
и орехи,
животът ми
просто
се случва.
Allegrialis
Photo: Tumblr
Няма коментари:
Публикуване на коментар