Разпилени
от чувства различни,
успяваме някак си
да преживяваме,
и пропускаме да кажем,
колко важен  е
в живота ни
ЧОВЕКЪТ -
приятел.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Винаги, когато повярваш в някого не го правиш за момента.
Правиш го завинаги.
Звучи малко абстрактно, но първоначално е истинско.
Когато си разочарован от някого, постъпваш по съвест и правиш своя избор - или остава сред най-близките ти приятели, защото за теб е нормално понякога човек да не отговори на определени очаквания, или просто сред кръг от познати.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато тишината те обгръща и чуваш  единствено пукота на горящите дърва в камината, а навън снегът се сипе на парцали - цели снежни човечета и всичко е в приказно бяло, времето е твой приятел, а всички чувства, които нахлуват са безценни.
Защото е зима.
Чиста и бяла!
Приказна!
Allegrialis

Photo: Business Insider
Japan's Shirakawa - go village

Днес
те харесвам.
И толкова
 много
искам
времето
да ми е
приятел.
Само днес.
А... може
и утре?
Да ти
разказвам,
как сутрин
пристъпвайки
прага
на бялата
къща
сгушена
в дървета
и цветя,
ухаеща
на канела
и орехи,
животът ми
просто
се случва.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Посветено.

Късно те срещнах, Приятелю.
Знам,
че различен си,
но приличащ
по всичко на Него,
а той
е до мен.
Не знам, мили, Приятелю,
колко
ти струват думите,
с които срещаш
душата ми.
Тези две думи,
които понякога казваш
и не всеки изрича
без грам лицемерие
са скъпи.
За мен са безценни!
"Как си?" -
винаги стоплят,
а често повече
от букет
скъпи
цветя!
Allegrialis

Самотата.
Понякога е досаден натрапник и ти се иска да потънеш в тълпата от хора и хаос...
Друг път е желан приятел, когото се чудиш как да прегърнеш и приласкаеш, та да не се разделите никога.
В дома ти е гост, а ти - домакин.
Самотата - желана или натрапена винаги е кратко несъвършенство.

снимка: http://www.picswalls.com/pic/autumn-wallpapers/