Да се завърнеш

Кафето сутрин ми е най-вкусно. После през целия ден изпивам по три-четири още, но някак си машинално, като действията на робот, не само, че не усещам вкуса му, понякога дори забравям чашката си пълна погълната от работата.
Кафе с приятели не пия. Отдавна, от ученическите ми години не съм пила кафе сутрин с приятелки, колеги или познати. Става въпрос за истинско натурално кафе, не за различните му варианти и овкусявания.
 Кафената церемония съм си запазила само за мен и е толкова неповторима, че не може да се сравни дори с вкусен обяд с колеги или вечеря на свещи с любимия мъж.

***
– Погледни я, cara mia, виж какво съвършенство. Ето това е ръката на природата и нищо не може да го постигне. Тази тъмно.червената е градинска, отгледана е с много грижи, ухае много приятно... Помириши, виж багрите, не прилича ли на фино кадифе?
Взех в ръце прекрасната уханна роза и с цялото си тяло усетих изумителния аромат... на малини. Казах му го.
– Но, това е точно така и много добре изразено. Харесвам сравнението ти, а винаги съм се чудел тези великолепни градински рози на какво ми ухаят, първосигнално си казваш - ето истинския аромат на роза, не е сладникав и по нищо не прилича на онези декоративни розички, красиви, но не дишащи. Малина..., на малина ухае.
За теб са, прекрасна и много се радвам, че ти харесват.
В това кафене обичахме да идваме почти всеки обяд. Имаше розова градина, ухаеше и на липи, а от  фасадата на сградата, огромните пана с мозайка блестяха фантастично на фона на малката калдъръмена уличка и всичко това отпускаше и създаваше приятно настроение.  Поръчвахме си капучино, хапвахме различни сандвичи или пица, говорехме си за европейските класици, за нови книги и отивахме в библиотеката на университета. Той подготвяше лекциите си за следващия ден, (от лекциите му нямаше отсъстващи) а аз се ровех и четях всичко, което ми попаднеше за любимите ми писатели.
Прибирах се през късния следобед.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"

Photo: Polina Deliradeva
Из серията "Градински ухания"