Да се завърнеш

Останах поразена от злобните нотки в гласа на момичето и ми се прииска да извикам, да изкрещя, че човек не може да мрази толкова силно, че тази омраза е разяждаща и поразяваща не само външния вид на хората, способни на тези чувства, но и разболява душата, а на по-късен етап умъртвява и онези жизненоважни органи, благодарение на които живеем.
Но, не можех да го направя, защото възпитанието, което имах не ми позволяваше това и само можех с ледено студен поглед да покажа на това същество, колко много греши и че онова приятелство, което е имала с Ела завинаги е загубено.
Гледах я и се чудех, как в последно време около мен се навъртат такива клонирани муцуни с перманентен грим - дебели вежди, устни с преливаща хиалуронова киселина, със силиконови гърди, изкуствени кичури и нищо истинско, нагли и злобни не само към света, но и към себе си, лицемерни и фалшиви.
Доповръща ми се.
Станах, платих сметката и се запътих към тоалетната. Кафенето беше пълно и се почувствах като в огромен термитник, въздухът не ми достигаше. Шепа вода на лицето, бегъл поглед в огледалото и излязох сред зеленината и свежестта на огромния парк. Е, тук се дишаше.
Вървях бавно и се наслаждавах на красотата около мен, разминавах се с усмихнати дечица, с възрастни хора, излезли на следобедна разходка и упорито се стараех да не мисля за случилото се в ранното утро...
Allegrialis
 Из "Да се завърнеш"

Photo: Pinterest