не питаш,
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е тъжен понякога,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и... не виждаш тъгата в очите
на другите.
Когато избереш да обичаш -
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш,
без да измерваш
на другите чувствата,
и не питаш...
ЗАЩО?
Allegrialis
Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/pg/DanielChobanovPhotos/photos/?ref=page_internal
