Посветено

Не казвай,
че когато си с мен,
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти,
разляла синя светлина,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно-влюбено
с мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Дива съм,
но земна,
и не тичам
по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите - красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно,
когато те няма.
Allegrialis
На А.

Photo: Pinterest.com

Ако можех да пътувам
с машината на времето,
бих се върнала
назад
в епохата на рицарите,
където
предизвикват се
със ръкавици -
за чест,
достойнство,
слава
и любов.
Бих пътувала
и в бъдещето
при звездите,
но
съм земна,
пълна
със несъвършенства...
Много,
много земно
ми е
в настоящето
и
ми е добре.
Allegrialis

Photo:  LAWENDA WASKOLISTNA*
Tapeciarnia

Поисках
да мразя.
Да мога
да искам
на някого злото.
Небето
намръщи се.
Заля ме порой
и удавих се...
само
в желанието си.
Не мога да мразя
без злоба
да нося
в душата си.
Обичам,
обичам...
Обичам
и хора,
и всичко,
което очите ми
виждат -
природа -
стихии,
характери
всякакви,
усмивки,
треви и
цветя,
морето,
звездите...
и всичко!
Целият свят!
Allegrialis

За любовта си не мога да пиша. 

И някак странно се чувствам, когато говоря за нея.

 Само пред Него.

 Можем ли да обясняваме чувствата си?

 Мога ли да обясня защо обичам слънцето, звездите, или тревата, цветята?

И кой ли търси обяснения?

 Чувствата се показват.

 За тях не се говори. 

Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Ако можех да пътувам
с машината на времето,
бих се върнала
назад
в епохата на рицарите,
където
 предизвикват се
с ръкавици -
за чест,
достойнство,
слава
и любов.
Бих пътувала
и в бъдещото
при звездите,
но съм земна
пълна
със несъвършенства...
Много,
много земно
ми е в настоящето
и
ми е добре.
Allegrialis
Photo: Polina Deliradeva

С красиви думи ме обсипваш,
звучат ми като роса по
опадали листа.
Затова,
не казвай,
че очите ми са теменуги,
че косите ми - пшенично златни,
че ръцете ми са нежни и добри.
Не казвай,
че за теб съм фея
от любимата ти детска приказка.
Не казвай,
че когато си със мен
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти
разляла синя светлина
със моя дъх малинов,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно - влюбено
със мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Казвала съм ти -
дива съм, но земна
и не тичам по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно
и ми е тъжно,
когато те няма.
Allegrialis
Photo: Beautiful girl

Тази нощ
ще е тиха.
Звездите ще спят,
а вълните
ще танцуват нежно.
Ще дойда
при теб.
И отново
ще плуваме бавно,
скрили в себе си
всичката болка.
Нощта
ще е тиха...
само вълните
ще галят
телата ни.
Allegrialis

Когато избереш да обичаш,
не питаш
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират
сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е толкова тъжен,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и не виждаш тъгата
в очите на другите.
Когато избереш да обичаш,
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш
без да измерваш
на другите чувствата
и не питаш...
защо?
Allegrialis
Rachel Roy Fashion Photo