Когато избереш да обичаш -
не питаш,
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е тъжен понякога,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и... не виждаш тъгата в очите
на другите.
Когато избереш да обичаш -
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш,
без да измерваш
на другите чувствата,
и не питаш...
ЗАЩО?
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/pg/DanielChobanovPhotos/photos/?ref=page_internal

Днес подарете усмивка и денят Ви ще е топъл, усмихнат и лъчезарен. 

И нека най-голямата усмивка да е за някого, посрещнал деня си с тъга!

Бъдете щастливи!

ДОБРО утро!

Не тъгувай,

когато от обич

си тръгнат.
Небето
сияе по-синьо,
морето -
вълнува се...
красиво
в безкрая си!
Не тъгувай!
Усмивка
не скривай!
Да те обичат
е... щастие!
Не тъгувай,
когато
от... обич
си тръгнат!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Небето зарони
сълзици-звездици.
В прегръдката твоя
утихнах.
А после -
разпилях се
на дребни парченца.
Тук - малко тъга,
там - дребна усмивка.
Изстрадана
самота
сред рози
и сутрешно дълго кафе.
Забързана нежност
в смълчано
сбогуване.
Небето ли плаче?
От стих
за дъждеца
превърнах се
в изповед...
Allegrialis

Photo: Pinterest

Не се заблуждавай, че хората се интересуват от проблемите ти. В повечето случаи им е скучно и досадно.
Когато те попитат как се чувстваш, искреността се усеща в жест, в поглед, в интонация - така се долавя истинското желание на другия да разбере какво е състоянието ти, как си...
Едно небрежно "Как си?" се натрапва и оставя за дълго в душите ни тъга.
Но никой не е длъжен да показва съчувствие, защото ако го прави, само защото си мисли, че трябва да покаже съпричастност и поставя маската на лицемерието - е излишен и безсмислен ход.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Една сълзичка
те докосна
и радостта
избяга.
И някак
странно
се усмихваш
и си тръгваш
мълчалива.
А денят
едва започва
и животът
ти напомня,
че не трябва
да тъгуваш
дълго,
а да продължиш
с надежда.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/

Ако се оставиш на тъгата - си свършен. Ако не тъгуваш - не си истински. Има средно положение - не тъгувай дълго. Защото, човекът е така устроен, че не забравя и дълбоко в себе си остава късче от болката, но на повърхността излизат нови ситуации и чувствата се менят.
И ако има хора, които твърдят, че всичко преминава, то съм сигурна, че те се самозалъгват, като по този начин предпазват душата си от миналото време.
Allegrialis

Ти,
мое море
не лъкатушиш
като река
в мислите ми,
но заемаш
място
във сърцето ми.
Не се мериш
с някого,
но запълваш
празноти
и сбогуването
с теб
винаги
е тъжно.
Allegrialis

Photo: VK.com
Asian stars* Сочетания

Доброто

Тъжно ми е...
когато
изгубвам се
в дните си
да търся
ДОБРОТО,
а то
ме намира
случайно
скрито
зад
някой
ъгъл...
и тръгваме
заедно
към върха
на
надеждата.
Allegrialis
Photo: JAPAN images
Pinterest

Болката остава. Задълго.
Искаш да помогнеш на някого, а от теб нищо не зависи. Или... почти нищо.
И усещаш вина, а знаеш, че няма такава и най-страшното е, че светът около теб се срива. Всичко останало се смалява и сякаш губи смисъла си.
Постепенно от болката остава една буца, която засяда трайно в душата и тежи всеки път, когато нещо ти напомни колко безсилен си бил.
После...
После идва моментът, в който осъзнаваш, че човешките възможности имат лимит и свръхчовекът остава в рамките на фантазията и пожеланията. Това не ти носи успокоение. Не. Буцата остава да тежи. Задълго.
Allegrialis

Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Не се вглеждай
с фалшива тъга
във очите ми.
В тях няма да откриеш
"нещото",
което стопляше нежно
всеки
твой поглед.
Теменужените ми очи
ще те изпратят,
както подобава
за раздяла -
без огънче,
без пламъче,
без капка топлина,
без оня блясък,
за който казваше,
че слънцето
забравя да свети,
когато го видиш.
Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Моят поглед
е вече
за друг.
Allegrialis

Теменужените ми очи
те търсят
и спират поглед върху този,
или...
онзи,
който има твоя ръст
висок,
и после
преминават през
неговия поглед
разочаровани,
че са
сбъркали,
че сме се разминали
във хаоса
от забързани нанякъде
хора.
Теменужените ми очи
тъгуват
и се скриват
в розова градина.
Allegrialis

Не споделям със всеки
за какво ме боли
и колко силно тъгувам
през някои дни.
Споделям, когато
и с мене споделят
тревоги и болки,
усмивки и щастие.
Не вярвам на всички
красиво изречени думи.
Вярвам в мигове
по-силни от всякакви
нежни послания.
Не изграждам мостове
над сухи реки и
пясъчни кули
и не търся утъпкани пътища.
Търся усмихнати -
искрени хора,
и знам, че животът красив е,
и всеки иска
добро да се случва.
Allegrialis

С красиви думи ме обсипваш,
звучат ми като роса по
опадали листа.
Затова,
не казвай,
че очите ми са теменуги,
че косите ми - пшенично златни,
че ръцете ми са нежни и добри.
Не казвай,
че за теб съм фея
от любимата ти детска приказка.
Не казвай,
че когато си със мен
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти
разляла синя светлина
със моя дъх малинов,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно - влюбено
със мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Казвала съм ти -
дива съм, но земна
и не тичам по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно
и ми е тъжно,
когато те няма.
Allegrialis
Photo: Beautiful girl

Любовта ми тъгува
и сърцето самотно
стаено очаква
един поглед,
един миг,
една секунда
от твоя живот
отнесен
от дълго пътуване.
Планини.
Реки.
Морета и океани.
Градове и мегаполиси
отнемат те
от любовта ми.
И се връщаш
като всеки път
но различен,
обещаващо
верен.
А любовта ми
отново тъгува
и като от разказ на Маркес
гледа през теб
скрила
самотно сърцето.
Allegrialis
2013, ІV
снимка:http://hdwallpapersrocks.com/girls/beautiful-woman-behind-glass/

... and the livin'is easy -
пееха Армстронг и Ела,
а любовта се вглеждаше
в различните си
състояния.
Тъжна въздишка
и шепа изхвърлени
думи:
"Не си тръгвай",
"Обичам те".
Някой тъгува и
се сбогува.
Звън на кристали
и сладкия вкус
на шампанско...
шепот
и смях.
Някой празнува...
Тихи стъпки
и трясък
на входна врата-
Някой се връща.
Кръговрат от думи
и действия...
И любов
в различни състояния.
Allegrialis
Художник: Witali Zuk

Когато избереш да обичаш,
не питаш
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират
сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е толкова тъжен,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и не виждаш тъгата
в очите на другите.
Когато избереш да обичаш,
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш
без да измерваш
на другите чувствата
и не питаш...
защо?
Allegrialis
Rachel Roy Fashion Photo

Не тъгувай, любими...
Роклята ми
с цвят на старо злато
и перлена обшивка
е готова
За косите си избрах
синчец -
венеца, който свих
през миналото лято.
На зряло жито как ухае...
и макове червени.
Искам любими,
искам да бъда обута
в малки бели пантофки -
и така ще бъда готова
за последното мое
земно пътуване.
Не тъгувай, любими...
Не си тръгвай веднага
след утрото.
Остани за вечерния залез
и открий и без мен
колко красив може да бъде!
Не тъгувай, любими!
Allegrialis
януари 2017

Снимка: https://www.flickr.com/photos/todorrovic/13991587060

Какво е любовта?
Не знам.
 Наистина.
 Има толкова много определения за любовта...
 А аз... не мога да дам такова. Мога да кажа, какво е за мен приятелството - онова, истинското. Голямото, човешко, реално приятелство, изпълнено с взаимно доверие и обич. Невероятни чувства, щастливи моменти, малки мигове на тъга, понякога и сълзи, разочарование,  но изпълващи истински душата. И когато, той, най-добрият ти приятел е далеч от теб, там - през девет планини в десета, там - някъде, на друг континент, на повърхността изплуват спомените, тъгата и надеждата, че някой ден отново ще бъдете заедно. Припомняш си всичко - и добро и не дотам... Но, винаги с усмивка, с онези щастливи пламъчета в очите, които издайнически се появяват всеки път, когато чуеш звън на телефон или просто си спомниш за него.
Приятелството е велико човешко преживяване! Не признава граници, раздели, езици...
Много ми липсваш, Драконе...
Allegrialis
2012, ноември

Photo: Pinterest