Винаги съм вярвала, че в живота няма нищо случайно. Нещата се случват и рано, или късно всичко си идва на мястото. Не понасям хора, които се оплакват от живота. Той е такъв, какъвто си го направиш. Зависи единствено от твоята воля и желание.
Животът е прекрасен, и ако не успяваме да се насладим на ония прекрасни моменти, които ни се случват, ако не можем да се абстрахираме от лошото, абсурдното, злобата и лицемерието, ако се оставяме на течението да ни носи - вината е наша.
Срещите с различни хора винаги носят и оставят отпечатък в живота ни. Едни от тях остават в него - като приятели, други . познати, с трети - поемаме по различни пътища.
Не вярвам на хората, които казват, че животът за тях е скапан, че е низ от случайности и зависят от нечия добра воля, че мечтите им не се случват, защото съдбата, видите ли е решила така. Съдбата - това сме ние - мислещи, борещи се с всичко, което застава на пътя ни, включително и "демоните" в нас. И ако някой ми каже, че няма такива, просто ще се изсмея. Защото никой не ти е по-голям враг от самия себе си.
Вярвам в себе си, искам да вярвам силно и на хората до мен. В моят живот няма място за мрънкащи хора, вайкащи се, за слаби и нерешителни, които виждат причините за неуспехите си само и единствено в другите хора. Понякога вземаме трудни решения... но, в името на собствените ни цели, успехи... а защо не и щастие - това се случва. Бих искала и си пожелавам най-невероятното и невъзможното, почти абсурдното - човекът, към когото в частност адресирам думите си да успее да пребори себе си и натръшка в ъгъла онези черти от характера си, които му пречат да види по-далеч от себе си. Това не е желание да променям другите... Това е пожелание към човек, който има щастието да се похвали и приема за успял , има волята, но желанието е скрито някъде из ония тъмни кътчета на душата му, и не успява да го наложи.
И все пак - няма нищо трайно, затова единственото и най-важното е да не спираме да искаме от себе си и другите - да даваме добро, да обичаме, да мечтаем и да се борим непрекъснато!
