Винаги, когато повярваш в някого не го правиш за момента.
Правиш го завинаги.
Звучи малко абстрактно, но първоначално е истинско.
Когато си разочарован от някого, постъпваш по съвест и правиш своя избор - или остава сред най-близките ти приятели, защото за теб е нормално понякога човек да не отговори на определени очаквания, или просто сред кръг от познати.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Разделяйте се, без дори да се замисляте, с хора, които ви потискат, които непрекъснато мрънкат и винаги са недоволни. Не страдайте от раздялата.
 Ще дишате по-спокойно,по-леко. Ще се чувствате свободни.
 Защото, ние избираме кои и какви хора да присъстват в живота ни.
Защото, животът ни е дъх и миг!
Allegrialis

Photo: Tumblr

Всеки път, когато обръщаш поглед назад, разбираш колко е незначително онова несъстояло се приятелство, онази несъстояла се любов, онези събития и случки, така незначителни в твоя живот, че спомените за тях са чиста загуба на време.
Така е устроен човекът, все да се пита, кой е правилният избор.
А той е това, което сме решили да се случи –  нито повече, нито по-малко.
И знаеш, че пилешката супа, приготвена от любимия, когато си болен струва повече от мечето от рози, подарък за рожден ден.
Усмивката на очите е повече от онази с фалшивия блясък на перлите.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Отвън нахлуваше студ, съвсем непривичен за това време. Мислеше си, че уютът у дома ще прогони като някаква магия проблемите, но не я напускаше мрачното настроение. Вятърът танцуваше в комина и се опитваше да разведри душата и.

Направи избора си. Беше мъчително, но трезво решение, точно каквито са всички избори, които имаме смелостта и отговорността да правим сами, без ничие чуждо влияние и се оставяше на времето, за да се наслади на решението си. 

Това с нищо не помагаше на моментното и настроение, но знаеше, че няма да продължи дълго, защото беше уверена в правилността на своя избор.

Отвори прозореца широко и пое дълбоко дъх.

 Есента влезе в дома.

Allegrialis
Photo: Pinterest

Някои хора често сменят маските си.
 Най-уязвими са онези, поставили на лицата си БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. (Има много синоними.)
Под тази форма често се крие дълбоко наранена душа.
 Провокирана от събитие, някаква случка, дори малък жест се случва истинската същност на чувственост да излезе от дълбочината и отново да се превърне в истинския човек, когото познаваме.
И нека ме опровергаят, че хората се променяли драстично... Продължавам да твърдя, че човекът в основата на характера си остава един и същ.
 Променят се обстоятелствата и душата се скрива за определено време, за дълго... а понякога остава с маската на безразличието за цял живот.
Съжалявам тези хора. Много. На тях не може да им се помогне. Те са направили своя избор - да не се усмихват сърдечно, да не се радват на детски смях, на хората, на природата.
Изборът ни прави различни.
Allegrialis

Не съдя хората и
никого не укорявам
за постъпки -
личен избор са.
Животът дал ни е
това право.
А коя към аз,
че да го правя?
Когато и себе си
дори не съдя.
Човек обикновен съм,
грешен
като всички други.
Лесно е да съдиш
и все морални се извъдихме
с принципи и норми,
с идеали се обстрелваме.
Все някой ги натрапва.
А той, горкият лицемер
в окото свое сламката
не вижда.
Не съдя другите.
Не питам.
Не разпитвам.
Не задавам излишни въпроси....
Къде?
Кога?
Защо?
С кого?
И ... как?
И... още...
Не съдя никого

и себе си не съдя.
Само се усмихвам
огорчено
и ми е студено.
Allegrialis

Всеки човек прави изборите си в живота. Понякога самотата е съзнателно избрана, не защото светът ти е омръзнал и искаш да се скриеш, а просто защото, както казва Лора Каравелова "самотата е убежище от най-досадния враг - въпросът... Понякога е убежище, веднъж в живота - любов, а най-често мечта."