Той: Нося ти подарък. Знам, че много ще те зарадва.
Аз: Знаеш, че не искам подаръци...


Втора седмица започваме в Шотландия.
 Сред красота - чисто, подредено, изискано, в същото време луксозно-чаровно, не и отблъскващ мутробарок, на който така и не свикнахме, и всеки път се чудя как да отклонявам поканите на разни негови познати. А тук е различно и като се замисля, сърцето ми се свива от болка - как е възможно да сме толкова различни по манталитет.

В края на първата седмица, Бренда ме стъписа сериозно с въпроса си - дали наистина съм българка. Самата тя е живяла пет-шест месеца в София и никак не е очарована от нас - българите. За нея беше странно, да вижда как ставам всяка сутрин рано и тичам. Странно и беше и това, че не любопитствам относно личния живот на семейството и, частица от което вече е и мое. И все пак, останах поласкана и от останалите според нея нетипични за българина характерни черти, които притежавам.

Толкова съм притеснена от подаръка, че не смея да го отворя.
Решихме да излезем сред природата - просто отворихме вратата на малкото имение и се оказахме на една малка височина - без дървета. Тогава, той ми подаде пакета и го отворих.
Невероятно! Никога не съм очаквала нещо подобно! Толкова ме зарадва - върнах се мислено в детството и заподскачах като луда... Прегърнах го и почти изписках от щастие... Лудост! В ръцете си държах най-красивото хвърчило на света! О, Боже. Толкова обичах да тичам и се гоня с вятъра, а хвърчилото да маха весело с крилца и развява щастливо опашка...
И всичко се случи отново! Сега!

Празник на душата.
Три седмици щастие.

Какво чудесно лекарство е пилешката супа приготвена от приятел.

И не... Не супата е лекарството, а приятелството. 

Без излишни думи, ненатрапчиво, но в най-труден момент доказано с един толкова красив жест на внимание...

Трогната съм. 

Наскоро една приятелка ме попита : "Щастлива ли си с него?"

ТОЙ е сериозен, усмихнат, умен, очарователен. Успешен.

 Има неизчерпаемо чувство за черен хумор, което харесвам безкрайно много.

Ироничен, но и самоироничен. Намира нужния баланс и си служи с езика на доброто и позитивното.

ТОЙ е усмивката ми. 

ТОЙ е смехът ми.

ТОЙ е неделното очарование - спокойно, тихо-лениво, извън деловата суета и превзетост.

ТОЙ успя да целуне душата ми, преди да докосне устните ми.

ТОЙ завладя умът ми, преди да поиска тялото ми.

ТОЙ е всичко, което харесвам в един мъж!

ТОЙ е мъжът, когото обичам. Днес. Ще обичам и утре! И винаги... докогато той поиска сърцето ми да тупти в ритъм с неговото.

И... повече не ме питайте, дали съм щастлива с НЕГО! 

Не трябва да идеализираме най-близките си хора. Рано или късно идва момент, в който се чувстваме изненадани от тяхна постъпка, действия или извадена неочаквано неподозирана черта от характера...
Всеки човек притежава добра и недобра страна. Не казвам - лоша. Една ситуация, понякога една дума провокира другия и той показва частица от скритото. Несъзнателно скрито. Не непременно нарочно. С всеки човек се случва. Погрешно е да имаш перфектни очаквания - така неизменно се стига до разочарования.

 Много хора са ми казвали, че магията на любовта е моментна. Ако още със самия поглед нямало химия... нещата не се случвали. И никога приятелство между мъж и жена не преминавало в любов. Това твърдение се смята за непоклатимо.
Не съм привърженик на толкова категорични мисли. Защото винаги има изключения.
Моят живот е едно от тях. Но, мисълта ми е друга.
Един мой познат често при разговор, особено, когато е разочарован от поредната си неуспешна връзка казва, че омразата е женско състояние. Станало му е нещо като навик така обобщаващо да приписва това човешко състояние изключително и само на жените, ръководейки се единствено от личните си преживявания.

Не мога да правя анализ на толкова лични човешки взаимоотношения, още повече, че не познавам жените, с които е бил в една или друга степен близък. Би било елементарно. Но, дори и да ги познавам. Личният живот на когото и да е - е неприкосновен. Затова е личен. 

Възможно е, от мъжка гледна точка нещата да стоят точно така - жените в образа на разярени енергийни вампири жадно смучейки кръвчицата на добрите, хрисими мъже накрая, отегчени от скуката и монотонността на връзката ги зарязват бесни в омразата си. 

Има такива случаи, когато отношенията между двама души стават непоносими. Със сигурност виновни (ако изобщо трябва да се търси вина в някого) са и двамата, защото ако е изгубено доверието, обичта, ако е изчезнала любовта, споделеността, значи нещо се е скъсало в душите и на двамата. Защото, не е възможно, когато единият се отдалечава, става мълчалив, затворен, или обратно - избухлив - другият да затвори очи и да се прави, че нищо не се случва, защото за всичко си има причина. И с времето всичко се задълбочава. Възможно е, ако никога между двамата не е имало истинско приятелство, истинско доверие - чувствата да са загубени "набързо", или се е появил трети. Каквото и да се е случило и двамата, ако съзнават отговорността си към връзката като съюз между чувствата им, всичко се разрешава с разговори, спокойно и премерено, дори дипломатично. И не ми разправяйте, че в любовта няма дипломация. Не става и въпрос за лицемерие, нали? 

И все пак, трябва да призная, че той - моят познат признава, че предпочита омразата пред безразличието, та дори и лицемерието. 

Жените сме по-емоционални натури, по-бързо сваляме маските (понякога ги има и при мъжете) захвърляме лицемерните одежди на приличието и си "показваме рогата".

 Мъжете са по-въздържани, по-спокойни, по-толерантни, което не означава, че не изпитват чувството на омраза. Когато са отхвърлени, когато чувствата им са разбити на пух и прах -  вижте ги тогава. 

Омразата е състояние на незадоволени човешки амбиции, на неудоволетвореност от теб самия, на прекомерна завист и не на последно място - чувство за реваншизъм на слаби характери, на ограничени и повърхностни хора....
Allegrialis

Photo: Tumblr

За приятелството

ПРИЯТЕЛ Е НЯКОЙ, КОЙТО ТИ ДАВА ПЪЛНАТА СВОБОДА ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ!
Джим Морисън

Имам го и се гордея с него.
Обичам го и не си представям света без него.
Той е частица от моето - Аз и все пак - ненатрапващо!
Най-искреното и чисто приятелство - без превземки и преструвки!
Пожелавам го на всички, които приемат избора да бъдат себе си, приемат свободата, която другият им дава, но безусловно и безгранично му вярват, защото приятелството без доверие не може да съществува!

Добротата поражда добро, когато успее да докосне душата.