Най-ценни са ми онези моменти, в които съм с най-близките ми хора. Тогава забравям за дребните, маловажни неща, за разни битовизми, забравям предателства, фалшиви приятелства и разочарования. Наслаждавам се на истинското и реалното, ценя всяка усмивка и жест.
И се опитвам да дарявам от своето щастие с мъничък жест, с най-красивата ми и искрена усмивка, и... дарявам  добринки, като разпръсквам частици от моята обич!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Днес се превърнах
във цвете.
С нежност
докосвах,
и погледи
зли
за кратко
усмихнах.
Днес се превърнах
във обич
и слънце изгря
след
мрачните дни.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Сълзите
са дъжда
в душата.
Усмивката твоя
прогони дъжда.
И стана ми
топло
и чисто.
Сега сънувам
водопади
кристални
и с вятъра,
щастлива
се гоня.
Когато
събудя се,
душата ми
пак
ще празнува.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Душата ми
мръзне
от хора - фалшиви.
И спуска се
мрак.
 Лъч се прокрадва...
и стопля
понякога.
Горчиво-студено
променя ме...
Страдам.
Доброто
се бори и...
отново
усмихвам се.
Allegrialis

Photo: Bohem style

Всичко около теб е щастие!
Усмивката на непознат човек, добрата дума от приятел, любовта в семейството!
Усмихни се!
Хубав ден Ви пожелавам!

Photo: Tumblr

Щастието не се състои само в това да получаваш.

Да даряваш, без да поискаш в замяна нещо е награда за душата.

ДОБРО утро и усмихнат, щастлив ден!

Днес подарете усмивка и денят Ви ще е топъл, усмихнат и лъчезарен. 

И нека най-голямата усмивка да е за някого, посрещнал деня си с тъга!

Бъдете щастливи!

ДОБРО утро!

Не тъгувай,

когато от обич

си тръгнат.
Небето
сияе по-синьо,
морето -
вълнува се...
красиво
в безкрая си!
Не тъгувай!
Усмивка
не скривай!
Да те обичат
е... щастие!
Не тъгувай,
когато
от... обич
си тръгнат!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Небето зарони
сълзици-звездици.
В прегръдката твоя
утихнах.
А после -
разпилях се
на дребни парченца.
Тук - малко тъга,
там - дребна усмивка.
Изстрадана
самота
сред рози
и сутрешно дълго кафе.
Забързана нежност
в смълчано
сбогуване.
Небето ли плаче?
От стих
за дъждеца
превърнах се
в изповед...
Allegrialis

Photo: Pinterest

И нека денят ни започне...
да е светъл
и чист -
Пролет е!
Да е слънце, цветя!
Да е усмивка!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато решиш,
че е лесно
да мразиш,
запитай се,
колко
минути
живот
ти остават.
Омразата
дните ти
гони...
Усмихни се,
и просто...
тръгни си.
Ще видиш,
как лесно
всичко
се случва.
И животът
ти
прилича
на музика.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Една сълзичка
те докосна
и радостта
избяга.
И някак
странно
се усмихваш
и си тръгваш
мълчалива.
А денят
едва започва
и животът
ти напомня,
че не трябва
да тъгуваш
дълго,
а да продължиш
с надежда.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/

Всеки път, когато обръщаш поглед назад, разбираш колко е незначително онова несъстояло се приятелство, онази несъстояла се любов, онези събития и случки, така незначителни в твоя живот, че спомените за тях са чиста загуба на време.
Така е устроен човекът, все да се пита, кой е правилният избор.
А той е това, което сме решили да се случи –  нито повече, нито по-малко.
И знаеш, че пилешката супа, приготвена от любимия, когато си болен струва повече от мечето от рози, подарък за рожден ден.
Усмивката на очите е повече от онази с фалшивия блясък на перлите.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Огледалото в нас
е гневно-сърдито
е често назрява
бунтът
душевен.
Захвърлили маски
и грим
без преструвки
излишни
без лъжи
и суетност парлива
без фалш
лицемерие
отпуснали устни
в усмивка
естествена
със себе си
най-истински сме -
душата
празнува.
Allegrialis
картина: Berthe Morisot

Често ми се е случвало да ми разказват за случайностите в живота си. Как изведнъж нещо хубаво или лошо съвсем случайно им се е случило.
Въпреки, че не съм човек на крайностите, вярвам, че няма случайности в живота. Всичко уж случайно, което ни се случва всъщност е част от една закономерност. Няма по философски да навлизам в темата, нито имам за цел да убеждавам когото и да е.
Има много събития, различни случки и ситуации в живота ми, които са достатъчно убедителни за да мисля, че животът ни не е низ от случайности.
Всичко, което ни се случва е с определена цел и мисия.
*****
Рядко съм виждала хора, пътуващи на стоп. Разстоянието от около 35-36 км пътувам понякога три пъти в седмицата и да си призная за около две години, само един-два пъти съм виждала стопаджии. И никога не съм спирала.
Е, никога, никога, но... понякога идва и първи път.

Мартин
1.
Видях го още на бензиностанцията.
 Спрях да си купя нещо сладко и бутилка минерална вода и го видях. Слаб и висок. С малка, кокетна раничка и синя шапка на главата, обут в светло-сини дънки и бяла риза.

Отгоре - светло-син суитчър. Разменихме погледи и той тръгна. Имах чувството, че това лице ми е познато... Кой знае?
 Изчаках, отпих от водата, хапнах от сникърса и тръгнах към колата. Малко след бензиностанцията го видях. Вървеше бавно и отвреме-навреме се обръщаше към колите. Подминаваха го.
Спрях.
– Добър ден! – с поздрав влезе в колата, свали си шапката и ме погледна.
Досега не ми се беше случвало да срещна такива очи – тъмни, сини и дълбоки. Със сълзи. Вгледах се внимателно, защото ме смутиха и си помислих... "Лелеее, какви ги бъркам. Този, кой знае какъв е... я някой наркоман, я пиян, я луд... Защо ми трябваше да спирам... Кой го знае.. Дали няма да ме нападне..." И въображението ми се завихри..
– Добър ден! - отговорих му.
– Тук пуши ли се? - ме попита, отваряйки раницата си.
– По принцип не се пуши, защото не съм пушач. Но, понякога има изключения. Ако много Ви се пуши, запалете от тези - и му подадох кутия гръцки цигари.
– Благодаря Ви за изключението. - и за първи път се усмихна.
Отново се вгледах. Боже мой! Познавам това лице, тази усмивка. Не е възможно!
Каква случайност...
Allegrialis
Из " Мартин"

Сякаш преминавам от един в друг свят, където всичко е по-нормално, където се срещат всички варианти на добро или зло, но, там хората умеят да разговарят помежду си, не се затварят в черупката си и мълчаливо да свеждат глава. Няма нюанси на сиво, а преобладава червеното, синьото, зеленото, лилавото, жълтото и розовото. Черното и бялото се вмъкват, защото са основни и важни. Черното не е никак страшно или отблъскващо. Сивото е грозно. Когато в отношенията между хората преобладава сивото, има нещо сбъркано в комуникацията.
Завихрена в цветовете на моята младост, ухаеща на морски бриз и есенна буря от думи, понякога потъвам в горещия пясък на мълчанието, защото нещо сиво, лицемерно, нагло и отблъскващо се е опитало да доминира. Нормално житейско състояние. Но, то трае миг - до невъздържаната ми и напираща усмивка, потънала в розов аромат.
 Защото, аз винаги мисля позитивно!
Allegrialis

Не споделям със всеки
за какво ме боли
и колко силно тъгувам
през някои дни.
Споделям, когато
и с мене споделят
тревоги и болки,
усмивки и щастие.
Не вярвам на всички
красиво изречени думи.
Вярвам в мигове
по-силни от всякакви
нежни послания.
Не изграждам мостове
над сухи реки и
пясъчни кули
и не търся утъпкани пътища.
Търся усмихнати -
искрени хора,
и знам, че животът красив е,
и всеки иска
добро да се случва.
Allegrialis

Да оставим
завистта да си иде.
Да прогоним страха
и омразата,

и оставим
душите си чисти.
Да отворим очите си
и видим
доброто у хората.
Да открием природата
Да съхраним
всяко цвете,
тревичка,
дърво...
Да се влюбваме
и да мечтаем.
Да се усмихваме.
Да дарим близки
със обич.
А утре?
Да посрещнем живота
с надежда
и...
чудеса
да се случват!
Allegrialis

Той знае, че не искам:

Да ми подарява цветя всеки ден.

Да ми носи закуска в леглото.

Да ми подарява скъпи вещи.

Той знае, че обичам:

Кафе с мляко.

Бодливи рози.

Сутрешна прегръдка.

Усмивката му.

Изгреви и залези.

Флоренция...

Той не знае:

Че го обичам

повече

от всичко!

Наскоро една приятелка ме попита : "Щастлива ли си с него?"

ТОЙ е сериозен, усмихнат, умен, очарователен. Успешен.

 Има неизчерпаемо чувство за черен хумор, което харесвам безкрайно много.

Ироничен, но и самоироничен. Намира нужния баланс и си служи с езика на доброто и позитивното.

ТОЙ е усмивката ми. 

ТОЙ е смехът ми.

ТОЙ е неделното очарование - спокойно, тихо-лениво, извън деловата суета и превзетост.

ТОЙ успя да целуне душата ми, преди да докосне устните ми.

ТОЙ завладя умът ми, преди да поиска тялото ми.

ТОЙ е всичко, което харесвам в един мъж!

ТОЙ е мъжът, когото обичам. Днес. Ще обичам и утре! И винаги... докогато той поиска сърцето ми да тупти в ритъм с неговото.

И... повече не ме питайте, дали съм щастлива с НЕГО!