"Аааа, Вие ли сте внучката?" Грубият глас почти ме стресна. Никак не се покриваше с външността на русокосото създание, което изпълни рецептата и ми подаде лекарствата.
"Не съм внучката. Въобще не познавам тази жена. Има ли значение?" . Гласът ми трепереше от жал към жената, с която се бях запознала само преди петнайсетина минути.
Тя излезе от аптеката.
"Ето, започнаха да просят и с рецепти. Срам нямат" ме догони друг глас. Обърнах се и видях другата аптекарка. Беше по-възрастна от русата си колежка с грубия мъжки глас. Върнах се.
Изгледах я и казах: "Жената в никакъв случай не е просяк."
Тя - "Вие, моето момиче сте много благородна. Това е хубаво, ама, то ако почнете така да купувате лекарствата на закъсали, как ша я карате... Хахахаха старите имат пари, ама ги крият в дюшеци, къде ли не, а реват, че нямат пари, все пенсиите им били ниски."
Изгледах я. "Не съм Вашето момиче, уважаема госпожо. Бъдете по-състрадателна. Работите с болни хора, нали?" и излязох, защото жената ме чакаше.
Подадох торбичката с лекарства и една моя визитка. Казах и да ме търси, ако има нужда от нещо. Изведнъж, тя заплака, започна да рови в чантата си и извади една кърпичка. Разви я и ми подаде... златна халка.
Една буца заседна в гърлото ми. Задушавах се. И съвсем безмълвно заплаках. Не виждах нищо, сълзите ми се стичаха, усещах лицето си пламнало в огън..."Моля Ви, не го правете. Вземете си пръстена"- промълвих и не помръдвах... Тя стисна ръцете ми, взе си пръстена,  целуна ме и си тръгна.
В главата ми нахлуха спомени от едно лято.

Бях на 13 години.
Майка ми беше открила вече първия си магазин за парфюмерия и козметика. Обичах да стоя в него и да подреждам - разрешаваше ми да го правя под непрекъснатия и поглед в началото, а после ми се доверяваше напълно и започна да ме оставя и сама, докато с продавачката отиваха да изпият по едно кафе наблизо.
Един ден, влезе една баба, подаде ми рецепта с думите - "Дай ми чедо пари да си купя лекарствата.". Разгледах рецептата - срещу всеки медикамент - аптекарката беше написала с химикал цената, накрая и общата сума. (Майка ми често даваше пари на закъсали хора, и без притеснение извадих от касата пари и ги дадох. Казваше ми, че има много, много бедни хора (не, че ние бяхме богати) и когато човек има възможност трябва да помага. Така се прави добро.) Написах на едно листче - "дадена сума за рецепта на една баба"и пъхнах листчето в касата. Сумата беше почти колкото половината ни месечен наем на магазина...
Забравих за случката.
Баща ми мина и ме взе с колата, а майка ми остана в магазина. След два часа се прибра и ни разказа странна история.
Точно преди да си тръгне, влязла една баба и поискала пари за лекарства. Подала рецептата. Отворила майка ми касата и изведнъж видяла бележката с моя почерк. Сумата в нея била същата като в рецептата. Изумена, погледнала бабата и казала " Повече не искам да Ви виждам тук. Как не Ви е срам?". Бабата веднага, без дори да се извини излязла от магазина.
Продавачката била онемяла...
На въпроса ми "Мамо, защо тази жена постъпи така?" не получих отговор...
Майка ми плачеше.

Красотата на жената е в нейната женственост и естественост. Тя намира проявление и в нейното чувство за естетика, етика и морал.
Красивата жена приковава върху себе си вниманието на хората освен със стилна визия, с неподправеност и сдържаност.
Истинските мъже оценяват това. А останалите?Те са при силиконките с нацупени надути устни, дълбоки деколтета и вулгарно, арогантно поведение.
И не е важно на колко "много" години си, за да проумееш това, то е част от възпитанието, което са ти дали, част от ценностната ти система.
И не е важно... колко иронични усмивки ще има след моите думи...

Над всичко

Когато човекът е минал през мъка безбрежна -
пред бурна любов предпочита простата нежност.

Когато се сринат представи, блестящи измами,
над всичко остават думите искрени само.

И когато той шепнеше думата "сбогом" -
пак го чакаше някой и му вярваше много.

Криста Бендова
превод: Станка Пенчева
картина: Lee Bogle

Мъжките погледи са жестоки.
Нахално-безсрамни. Нямат граници, не спазват правила.
И като монахиня да се облечеш... все тая. Разсъбличат те.
И все пак си мисля, че само у нас може да се чуе подвикване, подсвиркване... типично по Ганьовски, освен погледите на дръзки мъже.
Никъде другаде не съм чувала това. Само погледи... ах, погледи...

Из "Аз съм..."

Аз съм пленителна, когато обожавам!
И мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям...
Не са по-ласкави на пухът мек перцата.

Алфонсина Сторни
превод: Петър Велчев
картина: Lee Bogle

Да беше яспис, камък скъп,
бих на ръката си те сложила,
но в този свят суетен
ти просто си човек -
да те удържат безсилни са ръцете ми.

Японска поетеса
превод: Силвия Попова

Обясни ми любов

Шапката ти леко се вдига, поздравява, трепка на вятъра,
непокритата ти глава се нрави на облаците,
сърцето ти бърза за другаде,
устата ти учи нови езици,
навсякъде никне треперушка в полето,
литнали цветове ослепяват очите и вдигаш лице,
смееш се, плачеш и сама се погубваш,
какво още искаш да ти се случи –

Обясни ми любов!

Празнично възхитен се премята паунът,
гълъбът важно пери яката си,
препълнен с гугукане, въздухът се разтваря,
съска гъсокът, всички опитват
от дивия мед, даже и в парка спокоен
всяка леха се обгражда със златен прашец.

Риба поруменява, изпреварва пасажа
и през пещери се провира към коралово ложе.
Скорпионът под сребърна пясъчна музика плахо танцува.
Бръмбарът отдалече усеща най-прекрасната бръмбарка:
да имах сетивото му, аз също тъй щях да усетя
как крилцата и светкат под бронята
и щях да се втурна към ягодите в далечината!

Обясни ми любов!

С глас говори водата,
вълната улавя вълна за ръка,
сред лозето гроздът набъбва, разпуква се, пада.
Охлювът така доверчиво излиза от своята къща!

Само камъкът може друг камък да трогне!

Обясни ми любов, туй което не си обяснявам сама:
През краткото, страшното време дали
да общувам единствено с мислите - аз,
любов не познала и не дала любов?
Трябва ли да мисли човек? Така не липсва ли някому?

Ти казваш: друг дух се осланя на него...
Нищо не ми обяснявай. През очите ми саламандърът
през всякакъв огън минава.
Не го преследва никаква буря
и никаква болка той не изпитва.

Ингеборг Бахман
Превод:Федя Филкова