четвъртък, 14 май 2015 г.

Вгледах се в ококорените очи, натежали от тежък опушен грим. Погледнах я въпросително, и тя отговори:
– Харесвам Белини. Всичко негово. Много е реалистичен.
Как ме напуши смях. Едва се сдържах. Говорехме си за големите италиански художници, за бароковия Рим и най-големият Бернини, който поставя началото и допринася за разпространението в цяла Европа на този стил, подобно готическия.
Усещах пронизващия поглед на Андрей, който ми казваше "Постави я на място!", а аз се колебаех, струваше ми се излишно да меря сили с "всезнайковката". Освен това нали съм домакиня, трябваше да се отнасям по-снизходително-дружелюбно към враждебната гостенка.
Кой знае... защо, още с влизането им във вилата, усетих поглед "отвисоко", изучаващ ме, ироничен. Засрамих се от вида си - намъкнала бях една стара памучна рокля, клин и хммм... шарени чорапки. Студено ми беше - не мислех за стил. Бях домакиня в собствената си вила на приятелите ми, приготвях ястия и цял ден се мотаех в кухнята, докато те си говореха сладко-сладко над чашки кафе и ароматен горски чай. С вдигната високо коса, без грим, и така раздърпана посрещнах приятеля на Андрей - Валери и неговата нова Ана. 
– Говорим за различни неща. И все пак, за кой от всички Белини говориш?- я питам.
– Ми, как за кой? - поглежда ме втрещена Ана, и продължава  – Че, колко Белини-та има?
"Ха, сега да те видя, миличка... Къде е Google?" – мисля си и се смея вътрешно, ама какъв смях...
– Трима са. Та, ти кой Белини харесваш?
Мълчанието се проточи, гледаше Валери, а той - мен. 
– Заяждаш ли се с мен, мила?
Тонът на Ана беше приповдигнат, необяснимо надменен.
– Не! – отговорих.  Просто държа на мнението ти и ми е безкрайно любопитно, с какво те е впечатлил ТВОЯТ Белини. Ние обсъждахме с Любо и Андрей - Бернини, а ти спомена венецианската фамилия Белини и изказа общо мнение. Та, очаквам да ми споделиш.
– Миии, не знам точно. Понякога ги бъркам.
Андрей се изкикоти, а Валери смутен наведе глава.
– Добре, мила. "Избери" си един от тримата - Якопо, Джентиле, Джовани.
– Точно сега не се сещам, за кво ме разпитваш? – отново с нахалния си поглед ме прониза.
Станах и отидох в кухнята. Извадих чиниите и останалите прибори и поднесох вечерята. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар