Безкрайно любопитна дама. Погледна ме тайнствено и тихичко ми каза: "Абе, Сари, кво става с Калоян, бе... Нали сте съученици, та може нещичко да знаеш. Преди една седмица му беше сватбата, а от три-четири дена колата му стои все пред къщата на родителите му и ни булка се мярка, а той вечер се прибира тук, сутрин рано излиза... Кво става?".
Онемях. С родителите на Калоян живеем на една улица, а него, откакто се премести и заживя в свое жилище с месеци не се засичаме. Рядко се "заговарям" със съседи, въпреки, че всички поздравявам, но в случая почти съжалих,че се спрях.
Няма значение как протече разговорът ни. Сигурно се досещате какъв беше отговорът ми.
Странно е, но си мисля, дали ако някой знае, че съм сгодена, не се питат - къде е годеникът, защо пък съм си у дома, какъв е този "тайнствен годеж без хора".... О, а колко още любопитни неща има... той от Варна, аз ту в Пловдив, ту в Пазарджик, хм... Хич не ми е "чиста работата", да знаете, хахах...
Хем ми е смешно, хем адски противно и тъпо.
Не знам, докога българинът ще наднича в "чужди чаршафи", ще рови в отпадъка, който изхвърляш дори ( а буквално в Пазарджик имам такъв съсед, който рови в боклука и все нещо прибира в мазето си), ще се пита как комшията си е купил втората кола, от кого е детето на съседката на третия етаж, а в световен план - лелее какъв срам - люксембургският министър-председател се бил "оженил" или "омъжил" и това са МНОГО важни теми.
Питам се, тези хора имат ли личен живот? Имат ли свои грижи и цели, проблеми за решаване, или това точно - "ровенето", "надничането", "слухтенето" , нездравото любопитство са техният начин на живот?
Няма коментари:
Публикуване на коментар