Сякаш преминавам от един в друг свят, където всичко е по-нормално, където се срещат всички варианти на добро или зло, но, там хората умеят да разговарят помежду си, не се затварят в черупката си и мълчаливо да свеждат глава. Няма нюанси на сиво, а преобладава червеното, синьото, зеленото, лилавото, жълтото и розовото. Черното и бялото се вмъкват, защото са основни и важни. Черното не е никак страшно или отблъскващо. Сивото е грозно. Когато в отношенията между хората преобладава сивото, има нещо сбъркано в комуникацията.
Завихрена в цветовете на моята младост, ухаеща на морски бриз и есенна буря от думи, понякога потъвам в горещия пясък на мълчанието, защото нещо сиво, лицемерно, нагло и отблъскващо се е опитало да доминира. Нормално житейско състояние. Но, то трае миг - до невъздържаната ми и напираща усмивка, потънала в розов аромат.
Защото, аз винаги мисля позитивно!
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар