Пиедесталът е пясъчна кула. Рано или късно рухва. Както се случва и с хората. Не е възможно човек да е съвършен. Може да е перфектен в определена област, но... толкова. Всеки човек притежава и добри и лоши страни. Просто трябва да се научим да приемаме хората с всичките им качества и несъвършенства.
Не съм мъдра. Получих преди време поредния житейски урок. И въпреки огромното разочарование, огромната болка и мъка, които изпитах, научих, че всички сме земни.
Идеализирах един човек още от детството си, обичах го наравно с майка си, (точно, както дете обича родител - чисто, красиво) от един момент дори започнах да го разграничавам от всички останали хора и да му приписвам черти като принципност, честност, достойнство, дотолкова, че стана мой "герой".
Не знам. Сигурно съм имала нужда от присъствието на такъв човек в живота си, извън семейството ми. За да ми служи за пример.
И... когато няколко години по-късно бях "шамаросана" от негова постъпка, (една история в две части бих казала, водеща началото си от детството ми и завършила дванадесет-тринадесет години по-късно) определяща го като крайно нечестен човек - бях срината...
Е, така си научих урока. Чрез житейската ситуация.
Някой ден ще разкажа.
Allegrialis
Photo: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар