Искаш да помогнеш на някого, а от теб нищо не зависи. Или... почти нищо.
И усещаш вина, а знаеш, че няма такава и най-страшното е, че светът около теб се срива. Всичко останало се смалява и сякаш губи смисъла си.
Постепенно от болката остава една буца, която засяда трайно в душата и тежи всеки път, когато нещо ти напомни колко безсилен си бил.
После...
После идва моментът, в който осъзнаваш, че човешките възможности имат лимит и свръхчовекът остава в рамките на фантазията и пожеланията. Това не ти носи успокоение. Не. Буцата остава да тежи. Задълго.
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар