Винаги, когато повярваш в някого не го правиш за момента.
Правиш го завинаги.
Звучи малко абстрактно, но първоначално е истинско.
Когато си разочарован от някого, постъпваш по съвест и правиш своя избор - или остава сред най-близките ти приятели, защото за теб е нормално понякога човек да не отговори на определени очаквания, или просто сред кръг от познати.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Не трябва да поставяме хората на пиедестал и да ги величаем като по-различни и по-заслужили, по-достойни от другите.
Пиедесталът е пясъчна кула. Рано или късно рухва. Както се случва и с хората. Не е възможно човек да е съвършен. Може да е перфектен в определена област, но... толкова. Всеки човек притежава и добри и лоши страни. Просто трябва да се научим да приемаме хората с всичките им качества и несъвършенства.
Не съм мъдра. Получих преди време поредния житейски урок. И въпреки огромното разочарование, огромната болка и мъка, които изпитах, научих, че всички сме земни.

Идеализирах един човек още от детството си, обичах го наравно с майка си, (точно, както дете обича родител - чисто, красиво) от един момент дори започнах да го разграничавам от всички останали хора и да му приписвам черти като принципност, честност, достойнство, дотолкова, че стана мой "герой".
Не знам. Сигурно съм имала нужда от присъствието на такъв човек в живота си, извън семейството ми. За да ми служи за пример.
И... когато няколко години по-късно бях "шамаросана" от негова постъпка, (една история в две части бих казала, водеща началото си от детството ми и завършила дванадесет-тринадесет години по-късно) определяща го като крайно нечестен човек - бях срината...
Е, така си научих урока. Чрез житейската ситуация.
Някой ден ще разкажа.
Allegrialis
Photo: Pinterest

Ако искреността е разочароваща, претенциозно е да искаш собствена проекция над другите според собствените ти представи.

Отново се връщам към думите си за онази невидима сила.
 Много хора не вярват, че е възможно да се случва. Всичко обясняват със съдбата. Скептични са. Повечето искат да вярват, че тя - невидимата сила, защитницата на онеправданите, онази, раздаваща така желаното правосъдие, или може би - възмездие, или... кой знае, отмъстителката рано или късно поставя нещата на мястото им. Вместо нас. Дали сме засегнати, изоставени, обидени, разочаровани, всички искаме (или - не искаме?) онова нещо, невидимото да бди над нас и след всяко житейско премеждие, през което сме преминали да даде урок на отсрещната страна.

Замисляли ли сте се, колко от нас са пожелавали на другите да си получат заслуженото? Все така го искаме - рано или късно. Лицемерните отричат и казват, че никого не мразят. В същото време, все изричат думи, като тежки клетви - има един отгоре, има една невидима сила, която вижда всичко и когато му дойде времето, всеки си получава заслуженото. Ако си излъгал някого и другият се е почувствал обиден, ако лъжата ти е била непростима, а другият мислещ себе си за благороден - ти праща невидимият или невидимата сила вместо него да си отмъсти?  Буквално. Или наум... в себе си, неизричайки тежки думи на глас, ти отрежда място извън битието... Добър човек ли е? Иска му се да е добър и оценяван в очите на другите. А точно той, като човек, замислял ли се е дали не е изричал лъжи?  Или спотайвайки се лицемерно в собствената си черупка оправдава действията и постъпките си?

 Отвращавам се от хора, които са двулични, неискрени, надменни и подценяват интелигентността на другите. Такива хора, когато биват отблъснати, търсят винаги причините извън себе си. И не само... Във всяка житейска ситуация на неуспех и лично разочарование. Винаги другите са виновни и търсят невидимият си съюзник - невидимата сила, защото са страхливи. Пожелават лошото, призовават отмъстително, задушавайки се в собствената си злоба.

Възможно е, да има такава сила, която отразявайки нашите постъпки, действия спрямо другите да ни връща същото. Нима има някой, който се съмнява в кръговрата на живота? 

Хората казват - каквото пожелаваш на другите хора - да ти се връща стократно.

 А аз, вярвам, че мястото ни във вселената е избрано. То е до нашите мечти. И ако с душите си докосваме доброто и съумяваме да извадим онези невидими човешки частици на най-нежните чувства и желания - умеем да обичаме! Искам доброто да се случва въпреки нас и  въпреки другите!
Allegrialis
Photo: Asian stars/ Сочетания