Когато хора, които си смятал за най-близки до теб, на които си доверявал най-скъпоценни за теб неща, които са изплаквали болката и мъката си и са получавали в отговор най-великото чувство - обич, те предадат... тогава светът ти се скрива и болката трайно се настанява в душата ти.
Каквито и въпроси да си задаваш - как си могъл да се довериш и да дариш тези хора с най-ценното си качество - доброта... и още и още... е късно за размисли и връщане назад. Тези хора остават в миналото ти и не заслужават да присъстват в настоящето. Нямат шанс и за бъдещето.
Остава големият... пореден урок.
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар