Ако можех да пътувам
с машината на времето,
бих се върнала
назад
в епохата на рицарите,
където
предизвикват се
със ръкавици -
за чест,
достойнство,
слава
и любов.
Бих пътувала
и в бъдещето
при звездите,
но
съм земна,
пълна
със несъвършенства...
Много,
много земно
ми е
в настоящето
и
ми е добре.
Allegrialis

Photo:  LAWENDA WASKOLISTNA*
Tapeciarnia

Пейката
под стария люляк
често
ни разказва
спомени.
Живеем си
в настоящето
обаче
и хич
не ни се връща
в миналото.
С бъдещето
си играем
 без
да мислим
и чертаем
планове
велики.
А пейката
ще си разказва
за добрите
времена.
Allegrialis

Колко време мислите, Ви остава за живеене?
Минути, часове, месеци, година, две, пет, или няколко десетилетия?
Защо пропиляваме дните си в търсене на излишното, а не се радваме на онова, което имаме?
Защо разпиляваме чувствата си и губим ценно време с фалшиви и лицемерни хора?
Защо допускаме омразата да превзема дните ни?
Защо се ядосваме заради грешките на другите и наказваме себе си?
Мечтите са невероятни и е прекрасно, че ги имаме.
 Но, най-красивите и щастливи дни са в настоящето ни.
Да се радваме, да обичаме днес.
 Сега!
Allegrialis

Photo: Pinterest

 Боли, когато те предадат.
Когато хора, които си смятал за най-близки до теб, на които си доверявал най-скъпоценни за теб неща, които са изплаквали болката и мъката си  и са получавали в отговор най-великото чувство - обич, те предадат... тогава светът ти се скрива и болката трайно се настанява в душата ти.
Каквито и въпроси да си задаваш - как си могъл да се довериш и да дариш тези хора с най-ценното си качество - доброта... и още и още... е късно за размисли и връщане назад. Тези хора остават в миналото ти и не заслужават да присъстват в настоящето. Нямат шанс и за бъдещето.
Остава големият... пореден урок.
Allegrialis

Ако можех да пътувам
с машината на времето,
бих се върнала
назад
в епохата на рицарите,
където
 предизвикват се
с ръкавици -
за чест,
достойнство,
слава
и любов.
Бих пътувала
и в бъдещото
при звездите,
но съм земна
пълна
със несъвършенства...
Много,
много земно
ми е в настоящето
и
ми е добре.
Allegrialis
Photo: Polina Deliradeva

Не поглеждай назад.
Там
всичко е свършило.
С добрите спомени
душата се лекува.
А другите?
И  те остават в миналото,
но само за урок
ни служат.
Не поглеждай назад.
Там
всичко е минало.
Всичко истинско
е в настоящето
и бъдещето
Миналото остави
на хората, живеещи
със спомени.
Не поглеждай назад.
На хората без мечти -
миналото остави.