Дънов казва, че всичко в света е хубаво, когато човек мисли хубаво.

И бих добавила - всичко е добро, когато човек прави добро.

И нека да оставим всички негативни неща назад в миналото, да се обграждаме с положително мислещи хора, с хора, които успяват да правят добро, не таят омраза в душите си, и гледат позитивно на живота.

Защото, светът е такъв, какъвто ние си го изградим!

Allegrialis

Photo: Tumblr

На повечето хора им харесва да разпитват, подпитват, да нарушават личното ни пространство, и да ни казват как трябва да се живее.
Живейте така живота си, както Ви харесва, а не както казват другите хора!
Не се съобразявайте с мнението на другите, защото изборите, които правим са наши решения и отговорност!
Allegrialis

Photo: Gulcan Arslan

Поисках
да мразя.
Да мога
да искам
на някого злото.
Небето
намръщи се.
Заля ме порой
и удавих се...
само
в желанието си.
Не мога да мразя
без злоба
да нося
в душата си.
Обичам,
обичам...
Обичам
и хора,
и всичко,
което очите ми
виждат -
природа -
стихии,
характери
всякакви,
усмивки,
треви и
цветя,
морето,
звездите...
и всичко!
Целият свят!
Allegrialis

"А, какво ще кажат хората?" - си мислеше. "И кои хора?" "Онези ли, на които не им пука как живееш, дали си щастлива, или дали изобщо съществуваш" - си отговаряше, всеки път, когато изпитваше онова неизказано противоречие, когато се чудеше дали решението, което е взела е правилно, или не, когато се питаше, дали не наранява чувствата на любимия, дали с постъпката си не предизвиква по-дълбоки последици от преживяното...
После заравяше главата в пясъка и преминаваше напред, без повече да се замисля.
Историята се повтаряше.
 Всеки път, когато вземаше решение.
 И така... докато срещна Него.
Той беше рицарят, нейният герой, прегръдката ѝ!
  И вместо понякога да се съобразява с мнението му, тя започна да мисли рационално, без да си задава непременно и винаги въпроса "А, какво ще кажат хората?" и... се почувства щастлива!
Allegrialis
 Из "В края на лятото"

Photo: Pinterest* Hug

Има дни, в които ми се иска да извикам силно с глас, колко много обичам да обичам всичко земно, цветно  и различно - треви, птици, животни, цветя, хора. И как непрекъснато се влюбвам в тях.

Има дни, в които просто си мълча и потъвам в тишината на самотата си. Не, не тъгувам. Така ми се иска. Тогава си мечтая или просто си почивам от шума на всичко онова, което толкова много обичам. И не, не ми е омръзнало, не бих го нарекла и бягство. Просто се заравям в себе си и ми е уютно, тихо и спокойно. За... кратко. 

Allegrialis

Photo: Pinterest

В моя живот допускам до себе си истински и стойностни хора.
Фалшивите и лицемерните нямат място в него.
Allegrialis

В този

объркан

чуден

магичен

преобърнат

заспал

непробудно

свят

е пълно

с хора

с уродливи

душевни

израстъци...

и отново

оставам

сама

сред

тихата

"пустош"

душевна...

Allegrialis

Photo: Pinterest
Magdalena Frackowiak
for Love&Lemons

Някои хора често сменят маските си.
 Най-уязвими са онези, поставили на лицата си БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. (Има много синоними.)
Под тази форма често се крие дълбоко наранена душа.
 Провокирана от събитие, някаква случка, дори малък жест се случва истинската същност на чувственост да излезе от дълбочината и отново да се превърне в истинския човек, когото познаваме.
И нека ме опровергаят, че хората се променяли драстично... Продължавам да твърдя, че човекът в основата на характера си остава един и същ.
 Променят се обстоятелствата и душата се скрива за определено време, за дълго... а понякога остава с маската на безразличието за цял живот.
Съжалявам тези хора. Много. На тях не може да им се помогне. Те са направили своя избор - да не се усмихват сърдечно, да не се радват на детски смях, на хората, на природата.
Изборът ни прави различни.
Allegrialis

С много хора се срещаме в живота си, но ние избираме кои да останат в него. За мен - това са любимият мъж, семейството ми и приятелите ми. Приятелите ми... Малко са, но истински.

 Много неща харесваме, но ние решаваме какво да обичаме, на какво да се радваме, какво предпочитаме... Ах, много са нещата, които обичам - сладолед, Флоренция, рози, хората...

Някои хора се влюбват често, почти непрекъснато през целия си живот - в хора, природа, но отдават цялата си любов само на най-близките до себе си - любими, деца, животни.

Обичам с цялата си любов  любимия човек до мен. А харесвам и се влюбвам в толкова много и... различни хора - мъже, жени, деца, есента, треви, цветя, реки, морета... и перли.

И  четирите сезона преминават периодично през живота ни, но някои от нас предпочитат само един. А моят е... есента. Любима! Цветна, фантастична моя есен! 

Здравей, любим сезон! 

Allegrialis

Ако страдаш от искреността на хората, обгради се с лицемери, нагаждачи. Такива - дал Господ.
Allegrialis