Почти половин година измина и вече напълно бях свикнала с обстановката - хората, манталитета, природата, градската среда, колеги и преподаватели. Постепенно се сближих с дона Мария. Все по-често, когато се срещахме пред входа на къщата разговаряхме, и не преставах да се удивлявам на непрекъснатия позитивизъм, който сякаш струеше от нея. Винаги беше усмихната, винаги лъчезарна, винаги се обръщаше много гальовно-мило към мен и заобичах възрастната жена. Улавях се, че очаквам да ме покани у тях и почти съжалявах за първоначалното си дистанцирано поведение, защото отношението, което показваше с всеки изминал ден към мен ме стопляше. Питаше ме откъде така хубаво съм научила езика им, от каква литература се интересувам, какви филми харесвам... и всичко това все набързо пред входа или в китната градинка.
Приех поканата за обяд, защото имах предчувствието, че това няма да е просто обикновен обяд, а ще си говорим по-дълго, ще се опознаваме. Очаквах с нетърпение да разгледам книгите в библиотеката, за които ми говореше, снимки, албуми. Исках да науча повече за живота, който е водила, защото се срамувах, че не зная нищо за нея, освен, че е пенсионирана учителка.
Удивлявах се на начина, по който се обличаше - винаги много стилна, елегантна, въпреки, че дрехите, които носеше бяха скромни. Обувките ѝ обаче винаги бяха съчетани невероятно добре с чантите, с шаловете и изглеждаше перфектно.
От сутринта бях развълнувана. Изпих набързо кафето си, попрелистих една книга за японската митология и излязох да купя някакъв подарък, който да поднеса с влизането ми. Купих огърлица, три червени рози, и голяма кутия - бонбониера.
Облякох се съвсем обикновено - бяла дантелена блуза, тъмно-лилав панталон... та нали щяхме да обядваме двете в домашна обстановка, и почти съвсем без грим и... позвъних на вратата на прекрасната ми хазайка.
Отвътре се чуха гласове и това малко ме притесни, защото не очаквах, че ще има други хора.
Вратата се отвори широко и... видях срещу себе си трима души - дона Мария, един възрастен господин и... моя професор!
Ето, така се запознах със семейството на Диего.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар