сълзици-звездици.
В прегръдката твоя
утихнах.
А после -
разпилях се
на дребни парченца.
Тук - малко тъга,
там - дребна усмивка.
Изстрадана
самота
сред рози
и сутрешно дълго кафе.
Забързана нежност
в смълчано
сбогуване.
Небето ли плаче?
От стих
за дъждеца
превърнах се
в изповед...
Allegrialis
Photo: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар