Нямах време за скука, не се чувствах самотна.
Понякога се улавях, че нарочно търсех усамотение от динамичните дни, и все пак така добре успявах да разпределям времето си, че ми стигаше за всичко.
– Cara mia, искам да те запозная с родителите си. Както знаеш, баща ми е италианец и от десет години живее в Рим, все още преподава, а тази неделя ще пристигне в Испания и ще дойде до дома на майка ми на обяд, за да се видим. Ще ми бъде изключително приятно и те моля да не отказваш поканата ми.
Това беше изненадващо за мен, защото отношенията ни бяха само приятелски. И все пак акцентът в поканата не беше "да те представя", а "запозная"... видимо две различни неща и не биваше да си внушавам нещо различно. Но, предварително знаех, че ще откажа.
Дона Мария също ме покани на обяд в неделя и приех поканата.
– Професоре, отказвам ти и искрено се надявам, да ме извиниш. Нека да оставим за друг път. Имам ангажимент, който вече поех и не мога да откажа.
В очите му прочетох съжаление, но каза, че разбира и за пореден път поиска да го наричам Диего.
От малка бях възпитана да уважавам учителите си и никога да не преминавам границата, да не фамилиарнича, да спазвам дистанцията и ми беше трудно да премина към малкото му име, въпреки разрешението му, въпреки приятелството ни. Все си мислех, че не е редно. Когато бяхме само двамата му говорех ту на "Вие", ту на "Ти", и винаги се обръщах с уважение, с титлата му. Но, дори и някога да го направех, знаех, че ще бъде само между нас, а сред колеги и преподаватели ще си остане "професор".
Неделята за мен винаги е бил денят за нищонеправенето. Само в този ден съм различна от останалите дни, в които все бързам, бързам. Ставах късно, излежавах се, правех си капучино, след което се връщах обратно в леглото и бавно го изпивах. После ставах, обличах някоя тениска и клин и излизах на терасата сред цветята и се отдавах на... мисли за дома и за Него. Понякога тръсках глава сякаш да прогоня от мислите си спомена за Него, не отговарях на мейлите му, защото не можех да разбера внезапно появилия му се интерес и любопитство към мен, и то сега, когато ни делят стотици километри разстояние.
Нали казват, че разстоянието не сближава, а отдалечава.
Allegrialis
Из "Да се завърнеш"
Photo: Pinterest
Model: Tiera Dysk
Няма коментари:
Публикуване на коментар