Inspiration & mood - the diary: вятър

Показват се публикациите с етикет вятър. Показване на всички публикации

неделя, 24 март 2019 г.

Сълзите
са дъжда
в душата.
Усмивката твоя
прогони дъжда.
И стана ми
топло
и чисто.
Сега сънувам
водопади
кристални
и с вятъра,
щастлива
се гоня.
Когато
събудя се,
душата ми
пак
ще празнува.
Allegrialis

Photo: Tumblr

събота, 23 юни 2018 г.

Вятърът
ме обича
и често
танцува със мен,
често прегръща.
Един път-нежно,
друг-
грубо и шеметно.
А най-обича
да играе
с косите ми,
да чува често
смеха ми.
Вятърът знае,
че обичта му
е по.ценна
от бисер,
и в топлите
дни е
голям изкусител,
страстен,
неудържим
в гонитбата
с мен.
Allegrialis

Photo: Pinterest

четвъртък, 18 януари 2018 г.

Студено ми е...
Като премръзнала
роза
съм.
Тишина
ме обгръща,
а вятърът вън
кърши силно
клоните
на старата ябълка.
Студено ми е...
и страхът
ме прегръща
и трептя
като пламък
угасващ...
Да те загубя -
не искам.
Студено ми е...
като
измръзнала
роза съм.
Allegrialis

Photo: https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/
Даниел Чобанов

понеделник, 18 септември 2017 г.

Дъждът ми
се губи,
а вятърът
сменя
посоката.
Градът
опустява
в неделите.
На лятото
не му се тръгва,
а мирисът
на печени чушки
става
все
по-натрапчив...
И събирам
си кестени.
С теб съм
и
всичко
друго
губи
смисъл.
Allegrialis

петък, 14 юли 2017 г.

Да си отидеш,
поисках.
Дъждът не спря
да вали
във очите ми,
морето
поиска почивка.
Вятърът се обърка -
задуха
във всички
посоки.
И времето
спря.
Повиках те.
Затворих
кръга.
Allegrialis

неделя, 19 февруари 2017 г.

Ще спра да те обичам.
Когато вятърът
спре да играе
с косите ми.
Когато морето утихне
и вълните изчезнат.
Когато времето спре
и мигът
стане единствено важен.
Ще спра да те обичам.
Когато розите
спрат да цъфтят.
Когато сезоните
забравят да се сменят...
Ще спра да те обичам.
Когато животът
превърне ме
в пепел.
Allegrialis

събота, 15 октомври 2016 г.

Събота.
Обичам дни като днешния.
Да се разхождам безцелно.
Вятърът леко да роши косите ми и да не мисля за... някаква си прическа.
Да стъпвам по мокри листа, да гледам небето без да присвивам очи от жаркото слънце, да се радвам на детски усмивки и позитивни хора, да дарявам като лъч на доброто усмивката си.
Да вдъхвам есента.

Photo: https://www.flickr.com/photos/vc_vigilant/4053101056/

сряда, 3 септември 2014 г.

Тихо е,

а есенни са пеперудите
подарили любовта
на хладния вятър
тя закачливо се е заиграла
с красиво обагрените листа
окапали от мъдростта ми
и отново е тихо.

Силвия Топурска

неделя, 24 март 2019 г.

събота, 23 юни 2018 г.

четвъртък, 18 януари 2018 г.

понеделник, 18 септември 2017 г.

петък, 14 юли 2017 г.

неделя, 19 февруари 2017 г.

събота, 15 октомври 2016 г.

сряда, 3 септември 2014 г.