Сълзите
са дъжда
в душата.
Усмивката твоя
прогони дъжда.
И стана ми
топло
и чисто.
Сега сънувам
водопади
кристални
и с вятъра,
щастлива
се гоня.
Когато
събудя се,
душата ми
пак
ще празнува.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Не е трудно
да кажем
"Сбогом",
когато
някой
си тръгва
от нас.
Без сълзи
и молби,
без клетви
и обещания.
Защо
неумолимо
искаме
да върнем
времето
назад,
когато
там
няма
НИЩО?
Allegrialis
Photo: Pinterest

Не си губете времето със дълги речи:

Докосването струва повече от думите.

Роман Гожелски - полски поет

Покани ме да влезем в малката кухничка да опитам от нейното кафе. Ухаеше приятно на пилешка супа, на мента, чубрица и прясно смляно кафе. Все любими аромати, които ми напомнят за детството и които "повторени" в градската ми къща губят очарованието си. 

Гледах ръцете на бабата - тънки, дълги, кокалести. Когато ми подаде чашката с кафе, докоснах ръката и, а после с двете си ръце обвих нейните. Сълзи нахлуха в очите и. 

После дълго усещах  аромата на чубрица. 

– Преди да преместиш фигурата, дай ми ръката си. Дясната.

– Ти, да не си циганин-гледачка? Не ме разсейвай!

– Не, искам да се насладя на белите, тънки пръсти. Имаш много нежни ръце. Казвал ли ти го е, някой? Едно невероятно, неописуемо съчетание между лек, напевен, нежен, понякога чуруликащ глас и тези толкова красиви, изящни ръце. 

Обичам те!

– Шах и мат! Не внимаваш...

Ръцете му са силни. Добри.

Обичам да докосвам  ръцете на хората.
Allegrialis