Смирена съм. Струва ми се...
По-търпелива. (Учудващо!)
По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis
Photo: VK.com
