Това малко човече внася по един изключително неповторим начин забележителни промени в моя живот.
Смирена съм. Струва ми се...
 По-търпелива. (Учудващо!)
 По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
 Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
 Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
 Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
 Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis

Photo: VK.com

Отпиваше от чашката с горчиво кафе, вземаше парченца пъпеш и се поклащаше в такт с музиката.
Ех, че готини парчета има Майли.
Мързелив ден... не искаше с нищо да се захваща, а имаше и днес работа по оня закъснял проект, за който толкова се притесняваше в началото на месеца. Постепенно обаче работата като че... сама потръгна и не си даваше много зор.
Какво, ако един ден си позволи да помързелува?
 Не и се искаше да се разхожда из града, в който освен препълнените шумни кафенета, прозяващите се по пейките баби и дядовци и майки с колички, нищо интересно не виждаше.
 В магазините - скука, остарели модели като във всяко малко провинциално градче. Оставяше настрана разбира се... книжарниците, където с часове се ровеше и винаги излизаше с интересна книга.
За този следобед имаше нова книга - ново предизвикателство. И едно сладко изкушение от вчера - вкусния сладкиш, който сама си приготви - с много орехи, шоколад.
Сега се сети, че в чантата си имаше от онзи невероятен черен шоколад - истинско майсторство и елегантен  много фин вкус на чисто какао, лешници и лимон.
Неделята на шоколада!
Allegrialis
"В края на лятото"

Photo: Dia nacional del cacao

Той не знае думи красиви.
Или... просто
не си пада по тях.
Не знае
и кой е модерният цвят на сезона.
Обува си старите кецки,
когато играе на футбол в квартала
и се мръщи,
когато трябва да спазва
строг протокол.
Но, той знае цвета на очите ми
и коя е книгата,
която обичам.
Той знае как да обича
без да задава досадни телефонни
въпроси,
или да праща есемеси през час -
"Къде си, с кого си?"...
Знае, че не заспивам вечер
без да видя очите му.
Той знае как се обича
без да ревнува.
Той знае
 как да обича.
Allegrialis