скрило с клони жаркото слънце
в онзи летен ден
ни даде подслон.
И свила гнездо птица
с песен омайна дари ни.
Идвахме често,
а то ни посрещаше с все
по-хладна сянка
с все по-големи клони
и нови птици.
Днес си при него
самотен.
Тъгата изчезва
от очите ти сини,
и протягаш ръце
да се ровиш в косите ми,
а нежен ветрец
виждаш как
превръща ме
в дух.
Ефирна край теб
преминавам,
дървото прегръщам,
теб милвам,
и знам, че усещаше полъх.
Дървото самотно
остана след теб,
замлъкна и птичата песен,
а ти си тръгна
по-лек от глухарче.
Allegrialis
