- Прости ми, малката...
- Ако ти сам си простиш, простено да ти е. - отговорих му и си тръгнах.
А той умираше. Сам. Изоставен от всички - семейство, роднини, приятели.
-------
Някой учил ли ни е кога, защо и как се иска прошка? Какво е прошката? Просиш ненавременно извинение от някого, или успокояваш съвестта си? Нека не бъркаме този "велик", "божествен" акт с обикновеното извинение...
-------
Старое место. Неописуемо. С часове се разхождахме, чак забравяхме да ядем... Накрая си хапвахме варен кренвирш с горчица и малко сварена червена ряпа. Вкусно си примлясквахме без да се притесняваме особено от околните, после отново се разхождахме из църкви, катедрали, музеи... арт галерии. Спомен от там са ми двата сребърни пръстена. През това време жена му яздеше любимия си кон, или играеше футбол със синовете им. И не и пукаше дали е облечен с лилаво сако или е излязъл без да се обръсне. Той беше моят гид, докато им гостувах почти цял месец.
Двамата бяхме странна двойка. Постоянно ни оглеждаха...

Из "Преживяно с Але" 2016,
Аllegrialis
снимка: Pinterest

Не разказвай
на всеки
за любовта си.
Този свят
е причинно
безумно
побъркан.
От любов
сме фалшиви.
От любов
се ревнуваме.
От любов
се мразим.
От любов
се нараняваме.
От любов
се убиваме.
От любов?
Просто... любов?
Не разказвай...
Allegrialis, януари 2017

Той знае, че не искам:

Да ми подарява цветя всеки ден.

Да ми носи закуска в леглото.

Да ми подарява скъпи вещи.

Той знае, че обичам:

Кафе с мляко.

Бодливи рози.

Сутрешна прегръдка.

Усмивката му.

Изгреви и залези.

Флоренция...

Той не знае:

Че го обичам

повече

от всичко!

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават.
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.
Горяна Панайотова

Не тъгувай, любими...
Роклята ми
с цвят на старо злато
и перлена обшивка
е готова
За косите си избрах
синчец -
венеца, който свих
през миналото лято.
На зряло жито как ухае...
и макове червени.
Искам любими,
искам да бъда обута
в малки бели пантофки -
и така ще бъда готова
за последното мое
земно пътуване.
Не тъгувай, любими...
Не си тръгвай веднага
след утрото.
Остани за вечерния залез
и открий и без мен
колко красив може да бъде!
Не тъгувай, любими!
Allegrialis
януари 2017

Снимка: https://www.flickr.com/photos/todorrovic/13991587060

Любовта при мен
вече не прави завои
и не ми дава среща
на ъгъла.
Не е цвят заскрежен,
нито бисер в очите ми,
не е камък в сърцето на някого,
нито вино горчиво,
нито птица ранена,
не е паднал есенен лист.

Тя изгрява!
Тя изгрява със утрото,
и дарява усмихнато дните ми!
Тя е мак
разцъфтял.

Любовта при мен
вече не прави завои.

Allegrialis
Foto: Pinterest