Жените
сме така
устроени,
Приятелю,
че все изграждаме
стени защитни.
За себе си.
Около
дома си.
Защото,
няма нещо
по-разочароващо
от красиви и фалшиви,
но без бодли
и аромат
"прекрасни"
рози...
Allegrialis

Photo:
Pinterest
Red roses

С много хора се срещаме в живота си, но ние избираме кои да останат в него. За мен - това са любимият мъж, семейството ми и приятелите ми. Приятелите ми... Малко са, но истински.

 Много неща харесваме, но ние решаваме какво да обичаме, на какво да се радваме, какво предпочитаме... Ах, много са нещата, които обичам - сладолед, Флоренция, рози, хората...

Някои хора се влюбват често, почти непрекъснато през целия си живот - в хора, природа, но отдават цялата си любов само на най-близките до себе си - любими, деца, животни.

Обичам с цялата си любов  любимия човек до мен. А харесвам и се влюбвам в толкова много и... различни хора - мъже, жени, деца, есента, треви, цветя, реки, морета... и перли.

И  четирите сезона преминават периодично през живота ни, но някои от нас предпочитат само един. А моят е... есента. Любима! Цветна, фантастична моя есен! 

Здравей, любим сезон! 

Allegrialis

Кристален пепелник.
Кристална ваза.
Кристални чаши...
Дъжд
на кристали.
Червени рози
с капчици
кристали...
Разбирам те...
А ти
не можеш да разбереш
простата
формула
на една душа
от кристали.
Дъжд
на кристали.
Вали...
Allegrialis

Цялата градина ухаеше невероятно. Накланяше глава, вдъхваше, а не улавяше никакъв аромат, или усещането беше за нещо сладникаво, но далеч от онзи розов аромат, който така много обичаше. Огледа се. Розовите храсти бяха високи с пет-шест сантиметри повече от нея, а тя.. не беше ниска. Разгледа ги. Високи, красиви - лилави, розови, оранжеви и... без бодли. Ето защо не миришеха на... рози. Това бяха от онези красиви сортове, които служеха само за... декорация. Да ги откъснеш и сложиш във ваза. И да им се любуваш.
И все пак се чудеше откъде идваше истинският аромат, така жадуван от много време. Все и поднасяха рози без аромат. Много красиви, наистина, но не ухаеха.
Тръгна си. И в края на градината ги видя. Три ниски, около метър високи розови храста, с тъмно.червени рози с много бодлички разпръскваха уникалния аромат. Не можеше да откъсне погледа си. Наведе си и вдиша. Ето! Това беше истинска българска роза. Уханна, бодлива!
Allegrialis

Мечтая си
за път
осеян с рози.
Но, знам,
че няма как
да ми се случи.
В живота
много магистрали
се пресичат...
Има пътища -
сиви,
безкрайни.
Далечни и
близки.
Каменисти,
тревисти,
стръмни,
трънливи.
Има,
има и цветни.
Allegrialis

Ще спра да те обичам.
Когато вятърът
спре да играе
с косите ми.
Когато морето утихне
и вълните изчезнат.
Когато времето спре
и мигът
стане единствено важен.
Ще спра да те обичам.
Когато розите
спрат да цъфтят.
Когато сезоните
забравят да се сменят...
Ще спра да те обичам.
Когато животът
превърне ме
в пепел.
Allegrialis

Той знае, че не искам:

Да ми подарява цветя всеки ден.

Да ми носи закуска в леглото.

Да ми подарява скъпи вещи.

Той знае, че обичам:

Кафе с мляко.

Бодливи рози.

Сутрешна прегръдка.

Усмивката му.

Изгреви и залези.

Флоренция...

Той не знае:

Че го обичам

повече

от всичко!