сряда, 14 юни 2017 г.

Не се кълна на никого
във вярност,
защото
клетви за добро
или лошо
не обичам.
Не обещавам на никого
нищо,
защото 
в обещания
не вярвам.
Не искам 
от никого прошка
и не давам –
не се
обожествявам!
Allegrialis


Мечтая си
за път
осеян с рози.
Но, знам,
че няма как
да ми се случи.
В живота
много магистрали
се пресичат...
Има пътища -
сиви,
безкрайни.
Далечни и
близки.
Каменисти,
тревисти,
стръмни,
трънливи.
Има,
има и цветни.
Allegrialis


Любовта ми се сбира
в две шепи.
Моята и твоята.
Понякога прелива
и от двете.
На любовта
не са и нужни
мерки
и теглилки.
А знам,
че твоята шепа
е по-пълна.
Allegrialis


петък, 9 юни 2017 г.

Ако някой ми каже, че е човек, който не прави компромиси, просто ще се изсмея.
През целия си съзнателен живот се налага да правим компромиси в различни ситуации с различни хора.
Не е възможно да отричаш очевадното.
Друг е въпросът, че всеки човек има своите "непристъпни зони", и спорно или не принципността и компромисността са в дуел. Защото са различни.
Всеки има своите душевни битки.
 Понякога, колкото и да си принципен правиш компромиси спрямо даден човек по определен въпрос и в това няма участие съвестта.
И нека не размахваме укорително пръст и поклащаме недоволно глава -
 "в приятелството и любовта компромиси няма".
 Хайде, де! Компромиси правят всички, дори "безкомпромисните" хора. Няма да изреждам за какво не бих направила компромиси, не е необходимо да доказвам на някого.
Но, без да съм достатъчно мъдра (нали съм далеч от тридесетте), ще кажа, че харесвам хората, които умеят да се вслушват, умеят да съчувстват, умеят даже да изтърпяват и там, където е необходимо правят компромиси, което не ги прави "хамелеони",
Компромисът не е промяна на мнението или интереса.
 Компромисът е разбиране.

Не мога да повярвам, че току що написах горното. Мислех се за безкомпромисна.
Allegrialis

вторник, 6 юни 2017 г.

Остани с мен днес
и ми разкажи 
за онова морско лято,
за къщата,
плажа 
и раковината,
която нарани 
стъпалото ти.
За онази чайка,
която сутрин
те оставяше
без закуска.
За рибаря,
от когото всеки ден
купуваше риба, 
и си говорехте 
за лодки и мрежи,
за самотните ти нощи,
за изгревите,
които посрещаше,
а казваше,
че не си романтичен.
За голямата
вълшебно-синя вълна,
която всяка сутрин
чакаше със сърфа.
Разкажи ми
за всичко морско,
което обичам.
Allegrialis




петък, 2 юни 2017 г.

Красотата ми се усмихва всеки ден още със събуждането.
Един слънчев лъч се прокрадва през завесите, а аромата на люляк ме опиянява. По-силен от мириса на вкусното кафе-лате, което се "измъчва" с трудното ми разсънване.
И вдъхвам треви, вдъхвам цветя, вдъхвам усмивки и красив глъч на хора, тръгнали всеки по своите сутрешни задачи.
Красиво събуждане, красиво утро и начало на един прекрасен ден, в който невероятните хора около мен добротворстват и правят живота ми чудесен.
Всеки ден махаме с ръка, да, просто ей така на всичко грозно, фалшиво, грубо и цинично, и въпреки, че сме част от този свят, а нашият не е мечтано-розов, търсим доброто и мислим позитивно.
Защото хората сме това, за което си мислим, за което живеем, за което полагаме усилия да постигнем. За това, което е нашият успех, нашата любов, нашият утрешен ден.
Ти си с мен във всичко!
Allegrialis
2 юни 2017г.





Не искам да знаеш -
 три седмици вече стоя във къщи сама! 
Не искам да знаеш за тези сенки под очите ми -
 за които няма вина! Не искам да знаеш -
 има ли смисъл живота за мен в този час! 
Но искам да знаеш колко много обичам те аз! 
Не искам да знаеш как стоя до телефона
 и чакам със дъх притаен!
 Не искам да знаеш, че обличам твоите дрехи,
 за да те чувствам прилепен до мен!
 Не искам да знаеш,
 че не мога
 и няма да спра да тъгувам нощи и дни!
 Но искам да знаеш,
 че един единствен смисъл си ти!
 Не искам да знаеш
 - за тебе аз дишам и пея!
 Не искам да знаеш,
 че само за тебе живея!
 Не искам да знаеш,
 че ти си виновен, че пия! 
Този мраз във сърцето ми, мисля си как да разбия!
 Не искам да знаеш,
 че дни и нощи за тебе будувам! 
Не искам да знаеш,
 че все още за теб съществувам!
 Не искам да знаеш,
 че всеки мой ден минава в една затворена стая!
 Не искам да знаеш,
 че всяка твоя стъпка, движение, дума - аз зная!
 Не искам да знаеш,
 че само след осем таблетки започва съня! 
Но искам да знаеш,
 че ти за мене си всичко в света!
 Не искам да знаеш 
как стоя до телефона и чакам един едничък звън!
 Не искам да знаеш,
 че вече от толкова време не излизам навън!
 Не искам да знаеш
 как страдам и колко пияна съм в този час! 
Но искам да знаеш колко силно обичам те аз!
Кичка Бодурова