Един слънчев лъч се прокрадва през завесите, а аромата на люляк ме опиянява. По-силен от мириса на вкусното кафе-лате, което се "измъчва" с трудното ми разсънване.
И вдъхвам треви, вдъхвам цветя, вдъхвам усмивки и красив глъч на хора, тръгнали всеки по своите сутрешни задачи.
Красиво събуждане, красиво утро и начало на един прекрасен ден, в който невероятните хора около мен добротворстват и правят живота ми чудесен.
Всеки ден махаме с ръка, да, просто ей така на всичко грозно, фалшиво, грубо и цинично, и въпреки, че сме част от този свят, а нашият не е мечтано-розов, търсим доброто и мислим позитивно.
Защото хората сме това, за което си мислим, за което живеем, за което полагаме усилия да постигнем. За това, което е нашият успех, нашата любов, нашият утрешен ден.
Ти си с мен във всичко!
Allegrialis
2 юни 2017г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар